„Тъмна коса, широки рамене, атлетична фигура — определено красив“ — реши тя, докато го изучаваше. — „Ако външността изобщо можеше да бъде някакъв критерий, той несъмнено е последният човек, чийто външен вид предполага изблици на необуздана ревност.“
— Заповядайте, доктор Чандлър. Пам също е тук. Но преди да сме си казали каквото и да е, бих искал да се извиня за начина, по който разговарях с вас преди известно време.
— Нека бъде Сюзън — каза тя. — И не са необходими никакви извинения. Както казах, според мен вие сте напълно прав, че обаждането на съпругата ви в моето предаване е причината тя в момента да е в болница.
Всекидневната недвусмислено отразяваше факта, че чук живеят архитект и дизайнер. Тесни, елегантни колони отделяха стаята от фоайето, а самото помещение беше с корнизи и винетки, с украсен със сложни фигури мраморен комин, с лъскав паркет и фин персийски килим, удобни на вид дивани и кресла, антични масички и лампи.
Памела Хейстингс поздрави сърдечно Сюзън.
— Много мило от ваша страна. Не мога да ви опиша какво означава за мен това ваше идване тук.
„Тя се чувства така, сякаш е предала Джъстин Уелс“ — отбеляза мислено Сюзън, докато слушаше думите на Памела. Отвърна й с успокоителна усмивка и после каза:
— Вижте, давам си сметка колко изтощени трябва да сте и двамата, затова минавам направо на въпроса. Когато Каролин ми се обади в понеделник, тя каза, че ще дойде в моя кабинет и ще ми донесе своя тюркоазен пръстен и една снимка на мъжа, който й го е подарил. Сега знаем, че тя вероятно е променила намерението си и е решила да ми ги изпрати по пощата. Надявам се, че има и други неща — сувенири или каквото и да е — които тя е запазила от онова пътуване с кораб, а те биха могли да ни дадат някаква информация за тайнствения мъж, когото тя спомена. Онзи, който се е опитал да я убеди да слезе от кораба в Алжир. Спомнете си думите й, че когато се опитала да му позвъни в хотела, в който трябвало да е отседнал, оттам й казали, че изобщо не са чували за такъв човек.
— Ясно ви е, че с Каролин не сме се задълбочавали в дискусии по това пътуване — каза Джъстин Уелс рязко. — Беше ужасен период и двамата отчаяно се стараехме да оставим тази раздяла зад гърба си.
— Джъстин, точно в това е въпросът — каза Памела. — Каролин не ти е показала тюркоазния пръстен. С положителност не ти е показала и снимката на онзи мъж. Това, което доктор Чандлър се надява, е, че може би има и други сувенири, които Каролин е скрила от теб.
Лицето на Уелс пламна.
— Докторе, както ви казах по телефона, можете спокойно да претърсите тук всичко. Искрено се надявам да откриете нещо, което да ни помогне да се доберем до човека, причинил това на Каролин.
Сюзън усети зловещи нотки в гласа му. „Дон Ричардс е прав — помисли си тя. — Джъстин Уелс е способен да убие всеки, който е причинил зло на жена му.“
— Да започваме — предложи тя.
Каролин Уелс имаше офис в апартамента — просторна стая, обзаведена с голямо бюро, диван, чертожна дъска и папки.
— Тя има офис и в Проектантската сграда — обясни Уелс на Сюзън. — Но всъщност предпочита да работи повече тук и разбира се, тук съхранява цялата си лична поща.
Сюзън долови напрежението в гласа му.
— Бюрото заключено ли е? — попита тя.
— Не знам. Не съм го докосвал.
Джъстин Уелс се извърна, сякаш връхлетян от емоции при вида на бюрото, където обикновено седеше съпругата му. Памела Хейстингс го хвана за ръката.
— Джъстин, защо не ни изчакаш във всекидневната? — предложи тя. — Нямаш нужда от тази гледка.
— Права си, нямам.
Той тръгна и чак когато стигна при вратата, се обърна:
— Но настоявам за следното — искам да зная за всичко, добро или лошо, което сте намерили и може да бъде от полза — каза той с почти обвинителен тон. — Мога ли да разчитам на думата ви?
И двете жени кимнаха. Той се обърна и продължи към коридора, а Сюзън каза на Памела Хейстингс:
— Хайде да започваме.
Тя прегледа бюрото, докато Памела ровеше в чекмеджетата с папки. „Как щях да постъпя, ако ми се случеше на самата мен? — запита се Сюзън. — Като се изключат папките на моите пациенти, които са защитени от поверителността на информацията в тях, какво не бих искала да бъде намерено и обсъждано от някой друг?“
Тя разполагаше с готов отговор: бележката, която Джак беше написал, след като вече й беше казал, че те двамата с Дий са влюбени един в друг. Сюзън все още си спомняше част от нея: „Най-силна мъка ми причинява съзнанието, че съм те наранил — нещо, което никога не бих направил преднамерено“.