Отвори най-горната и погледна снимката, на която двамата с Кати седяха на своята маса на „Габриел“. Отзад се виждаше големият панорамен прозорец, който очертаваше в рамка залеза над океана.
Махна снимката от папката и я обърна. На гърба имаше информация за повторна поръчка. Когато прочете данните на Сюзън, гласът му беше овладян.
— Чудесно — възкликна Сюзън. — Една и съща фирма прави снимките за „Габриел“ и за кораба, на който е пътувала Каролин. Може би ще успея да открия копие на снимката, която Каролин Уелс е възнамерявала да ми прати по пощата.
— Искате да кажете фотографията на мъжа, който й е подарил тюркоазния пръстен?
Тя не отговори направо.
— Мисля, че не трябва да се надявам особено. Вероятно вече не пазят дори негативите.
— Вижте, следващата седмица няма да бъда в града — отивам на последния етап от рекламната кампания на книгата ми — каза Дон Ричардс. — Тръгвам в понеделник и много бих искал да ви видя, преди да замина. Какво ще кажете за късна закуска, ранен обяд или вечеря в неделя?
Сюзън се засмя.
— Нека да е вечеря. Следобед съм заета.
Когато няколко минути по-късно приключи разговора, Доналд Ричардс продължи да разглежда снимките от пътуванията с Кати. Внезапно бе обзет от усещането, че това е една безвъзвратно отминала част от живота му. Очевидно предстоеше промяна. Той знаеше, че след седмица може би щеше да погребе завинаги всичките си терзания от последните четири години.
73
Сюзън погледна часовника си. Минаваше десет. Денят беше дълъг — за съжаление не предстоеше дълга нощ. След по-малко от шест часа трябваше да е станала и да се обажда по телефона.
Четири часа призори в Ню Йорк означаваше девет часа сутринта в Лондон. По това време възнамеряваше да се обади на „Снимки на презокеански пътешествия“ и да попита за поръчка на фотографии, направени на „Габриел“ и на „Морска нимфа“ когато сред пасажерите са били Реджайна Клозън и Каролин Уелс.
Макар да беше късно, тя искаше да си вземе душ и може би така да се отърси от умората на деня. Дълго остана обгърната в пара, наслаждавайки се на горещите водни струи, които обливаха тялото й. После се избърса енергично, уви хавлиена кърпа около все още мокрите си коси, сложи си нощница и халат и вече значително разтоварена от напрежението отиде в кухнята да си приготви горещо какао, което възнамеряваше да изпие в леглото. Това с положителност беше последната точка от дневния ред, реши тя категорично, докато нагласяваше будилника за четири часа сутринта.
Когато часовникът иззвъня, Сюзън изстена с негодувание и направи усилие да се изтръгне от съня. Както обикновено, преди да си легне, тя бе отворила прозореца и бе изключила радиатора, така че стаята, както би казала баба Сузи, си беше жив хладилник.
Седна в леглото, уви плътно завивките около тялото си, пресегна се за телефона, а после сложи до него бележник и писалка. С нарастващо напрежение навъртя дългата поредица от цифри, които щяха да я свържат с фотостудиото в Лондон.
— „Снимки на презокеански пътешествия“, добро утро.
Една секунда Сюзън изчака неизбежните инструкции кой номер да натиснеш, ако желаеш да говориш с живо човешко същество. Вместо това чу:
— С какво мога да ви бъда полезен?
Миг по-късно вече разговаряше с отдела за повторни поръчки.
— Може би наистина съхраняваме тези снимки, госпожо. По принцип фотографиите от околосветски пътувания пазим по-дълго от обикновените.
Но когато разбра колко снимки са направени на „Морска нимфа“ от Мумбай до Атина и на „Габриел“ между Пърт и Хонг Конг, Сюзън беше шокирана.
— Очевидно и двата кораба са били претъпкани — обясни чиновникът. — Ако имате седемстотин души на борда, работата е, че и петстотин от тях да са семейни двойки, пак остават много пасажери, които пътуват поединично, а ние се опитваме да правим по няколко снимки на всеки. Пътниците искат да им се правят снимки, когато се качват на борда, на различните пристанища, с капитана на приемите, на масите им, както и на всички корабни забавления, като например карнавала в бяло и черно. Тъй че, както виждате, има много възможности за фотоспомени.
„Стотици снимки, всяка от които по 12.50 — помисли си Сюзън — това струва цяло състояние.“
— Чакайте малко — каза тя. — Снимката, която искам да поръчам, е от рейса на „Морска нимфа“ и изобразява сама жена с капитана. Можете ли да прегледате само тези негативи и да ми направите копия на всички жени, които са позирали сами с капитана?
— На отрязъка от Мумбай до Атина през октомври преди две години?