„Според това, което Сюзън ми каза, той се радва и на благоволението на госпожа Клозън“ — добави мислено Райън.
Докато разучаваше доклада, Крис си отбеляза някои точки за по-нататъшно разследване. Натрапваше се един особено важен момент: за човек, на когото се плаща, за да съхранява и едновременно с това да харчи впечатляващи суми, Лейтън изглежда притежаваше абсурдно малко лични средства.
— Как така? — измърмори на себе си Крис. — Става въпрос за мъж над трийсет и пет години без почти никакви спестявания. Работил е за престижни компании с добро заплащане, а по нищо не личи. Колата му е на изплащане; апартаментът под наем. Текущите сметки стигат колкото да покриват месечните му разходи. Не е отразено да има някакви спестявания.
„Какво прави Лейтън с парите си? — запита се той. — Може пък да е наркоман. Ако е така, шансовете му са като при повечето наркомани — да намери някакъв начин да се издържа, а при това положение очевидно не разчита единствено на заплатата си.“
Крис се усмихна мрачно. Дотук вече имаше достатъчно неясни моменти, които да оправдаят едно по-изчерпателно разследване. Обичаше мига, в който надушваше следата и започваше преследването.
„Ще се обадя на Сюзън — реши той. — Тя държи да е информирана за всичко от самото начало. И може би ще изпита известно удовлетворение, че се е оказала права. Що се отнася до Дъг Лейтън, има нещо гнило в Дания.“
75
Когато Сюзън пристигна в офиса си, на телефонния секретар имаше съобщение от Пийт Санчес. Тя изслуша възторжено новината, че са намерили пръстена и си помисли, че това може да се окаже много важно.
За момент седна на бюрото си и мислено се опита да подреди част от късчетата на пъзела. Пръстените може да не се окажат ключът към разгадаването на тези престъпления, но безспорно свързват всички жертви. И ако е права, Тифани е била убита не само защото е притежавала този пръстен, а заради опасността евентуално да разпознае човека, купил няколко от магазинчето за сувенири във Вилидж.
Веднага се обади на Пийт и по гласа му разбра, че е в чудесно настроение.
— В окръжната прокуратура въртят заподозрения на шиш — каза той доволно. — Един от моите информатори ни отведе при двама-трима свидетели, които го чули да заплашва, че ще се върне в „Пещерата“ да се разправи с нея. Ще се пречупи, ще видиш. Както и да е, какво става с онзи скапан пръстен?
Сюзън внимателно подбра думите си.
— Пийт, може и да греша ужасно, но мисля, че тези тюркоазни пръстени имат пряка връзка със случая. Единият беше намерен в личните вещи на жена, която изчезна преди три години. В понеделник една слушателка се обади в моето предаване и обеща да ми покаже подобен пръстен. Смятаме, че впоследствие тя си е променила намерението и е решила да ми го изпрати; само че на път за пощата е била премазана от камион. Полицията продължава да разследва случая, но изглежда жената нарочно е била блъсната под колелата. Тифани обеща да ми изпрати своя пръстен, после се отказа и реши да го задържи по сантиментални причини. След това го хвърли, но нейният убиец не го е знаел, а и освен това аз не съм сигурна…
Санчес я прекъсна:
— Сюзън, типът, намушкал Тифани, е задържан. Не виждам никаква връзка между пръстена и конкретния случай. Научихме, че тя е разговаряла с теб за бившия си приятел — едно момче на име Мат Бауър. Проверихме го. В сряда той и неговите родители са били във Вавилон, на посещение в семейството на приятелката му. Обсъждали са годежа им. Той е заминал с родителите си и се е върнал доста след полунощ. Така че е чист.
— Пийт, имай ми доверие. Този пръстен може да се окаже важно веществено доказателство. При теб ли е?
— Да, на бюрото ми.
— Чакай малко. — Сюзън се посегна за чантата си и извади от портмонето си пръстена, който беше получила от Джейн Клозън. — Пийт, можеш ли да ми го опишеш?
— Разбира се. Късчета тюркоаз, залепени върху евтина халка. Сюзън, това са дрънкулки.
— Има ли някакъв надпис от вътрешната страна?
— О, да. Макар че почти не се чете. Чакай… „Ти ми принадлежиш“.
Сюзън дръпна най-горното чекмедже и рови вътре, докато намери лупата си. Нагласи пръстена на Реджайна Клозън на светлината и го разгледа внимателно.
— Пийт, имаш ли лупа?
— Някъде тук е, предполагам.
— Направи ми тази услуга, моля те. Искам да сравним надписите от вътрешната страна на халката. Този у мен е с високо главно „т“, „и“-то е тясно и напречната чертичка почти не се вижда, а „л“-то е с по-голямо ченгелче.