77
Ако беше отменил сутрешните си часове, това щеше да създаде доста проблеми и да предизвика твърде много коментари, особено при положение, че заминаваше за няколко дена, така че успя да хване съвсем малка част от радиопредаването на Сюзън. Както очакваше, слушателите продължаваха с тревога да обсъждат смъртта на Тифани:
— Доктор Сюзън, ние с моя приятел се надявахме, че двамата с Мат ще се съберат. Личеше си, че тя наистина го харесва…
— Мислите ли, че това може да е дело на Мат? Имам предвид, че може да са се видели, да са се скарали и после…
— Доктор Сюзън, аз живея в Йонкърс и човекът, когото разпитват във връзка с убийството на Тифани, наистина е ужасен. Лежал е за убийство. Ние всички смятаме, че той го е извършил…
— Доктор Сюзън, Тифани носела ли е тюркоазния пръстен, когато е била убита?
Последният въпрос беше интересен и го обезпокои. Дали наистина е носела пръстена? Съжали, че не се беше сетил да го потърси.
На въпросите Сюзън отговори според очакванията му: че по онова, което е разбрала, Мат е извън всякакво подозрение; че не е чула някой да споменава пръстена по медиите; че човек винаги трябва да помни, че съществува презумпция за невинност, дори и в случаите, когато заподозреният е бил осъждан за предишни престъпления.
Той знаеше какво означава това. Сюзън не приемаше теорията на полицията относно убиеца на Тифани. Тя беше твърде умна, за да не търси връзката между убийството на Тифани и останалите жертви.
„Мисълта на прокурора никога не заспива“ — помисли си той мрачно. После добави самодоволно: — „И моята също.“
Изобщо не се притесняваше. Беше готов с плана за премахването на Сюзън. Оставаше само да уточни подробностите.
В тайното отделение на куфарчето си носеше тюркоазните пръстени, които беше взел от магазинчето на Парки — три, плюс онзи, който Каролин възнамеряваше да изпрати на Сюзън. Трябваше му само един, разбира се. Другите щеше да хвърли в океана, когато приключи с последната самотна дама. С удоволствие щеше да сложи един на пръста на Сюзън, след като я убие, но това щеше да предизвика твърде много въпроси. Не, не трябваше да рискува да го остави на ръката й, но може би просто за минута щеше да й го сложи, за да изпита задоволството, че и тя, както всички останали, му принадлежи завинаги.
78
— Аз съм доктор Сюзън и ви казвам довиждане до понеделник.
Червеният сигнал „в ефир“ над вратата на студиото угасна, когато Сюзън вдигна поглед към помещението с режисьорския пулт, където Джед сваляше слушалките си.
— Как мина? — попита тя тревожно.
— Добре. Голяма активност на слушателите. Ти си винаги на равнище, знаеш го, но си помислих, че днес беше особено добра. Някой каза ли нещо по-специално, което да те обезпокои?
Сюзън събра бележките си.
— Не, но съм ужасно разстроена.
Тонът на Джед се смекчи.
— Тези последни дни бяха тежки. Зная това. Но нещата започват да се оправят. Хей! Днес ти дойде в студиото двайсет минути преди началото, а сега идват събота и неделя.
Сюзън му направи физиономия.
— Много смешно — каза тя, бутна стола си назад и стана. — Чао до понеделник.
Щом Сюзън прекрачи прага на кабинета си, Джанет й подаде факсовете от Йонкърс.
— Обади се инспектор Санчес. Искаше да провери дали са пристигнали нормално. Странен човек. Каза да го държите в течение на всичко, което научите, иначе следващия път нямало да изчисти лазанята от вещественото доказателство, преди да го фотографира.
— Добре. Благодаря ти, Джанет. А, да, и поръчай обичайната чревоугодническа наслада за мен. Кажи им да побързат. Госпожа Прайс ще бъде тук след двайсет минути.
— Вече съм ви поръчала обяда, докторе — каза Джанет със скрит упрек в гласа.
„Днес май настъпвам всички подред“ — каза си Сюзън, докато влизаше в кабинета си. — „Първо Бинки, сега Джанет. Кой ли ще е следващия?“ Седна на бюрото си и извади факсовете на увеличените фотографии и ги сравни с пръстена, който беше получила от Джейн Клозън.
Фотографът очевидно се беше постарал, дори беше успял да направи няколко отлични снимки на надписа от вътрешната страна на халката. Точно според очакванията й — имаше поразително сходство между пръстена на фотографията и онзи, намерен сред вещите на Реджайна.
„Права съм — помисли си тя. — Толкова по въпроса за пръстените. Този, който ми даде госпожа Клозън, и другият от Тифани са изработени най-вероятно от един и същи човек, а това означава, че почти със сигурност и двата са били закупени от магазинчето за сувенири във Вилидж, за което ми спомена Тифани. Залагам си живота, че Тифани е била убита, защото ми разказа в ефир за мъжа, когото е видяла да купува такъв пръстен. Той е чул думите й и се е изплашил, че тя може да го разпознае.“