Джанет влезе в кабинета с торбичка от закусвалнята. Сложи я на бюрото и когато Сюзън остави тюркоазния пръстен, Джанет го взе и започна да го разглежда.
— Колко трогателно — каза тя, присвивайки очи, докато прочете надписа. — Мама обича старите песни и „Ти ми принадлежиш“ е една от любимите й.
И с нисък глас и съвсем леко фалшиво тя запя:
Спря за момент и после само изтананика следващите няколко такта.
— След това идва нещо за „тържищата на стария Алжир“, а накрая се споменаваха някакви „снимки и сувенири“. Не си спомням тази част, но песента наистина е хубава.
— Да, така е — съгласи се Сюзън разсеяно. Но думите продължаваха да звучат в съзнанието й. „Какво беше особеното в тях?“ — запита се тя. Взе обратно пръстена и го прибра в портмонето си.
Беше един без десет. Трябваше да се подготви за следващия си сеанс, но не искаше да чака до два часа, за да се обади на Мат Бауър, бившият приятел на Тифани, и да разбере къде точно във Вилидж се намира магазинчето за сувенири, откъдето бе купил пръстена.
Слушалката вдигна майката на Мат.
— Доктор Чандлър, синът ми е на работа. Ние вече разговаряхме с полицията. Много, много съжалявам за смъртта на Тифани, но тя няма нищо общо с моя син, който се е виждал с нея само няколко пъти. Тя просто не беше негов тип. Мои приятелки ми казаха за обажданията на Тифани до вашето предаване и трябва да ви заявя, че те бяха много смущаващи за Матю. Аз се обадих на Тифани вчера и я уведомих за предстоящата му сватба. В сряда вечерта гостувахме на семейството на неговата годеница — чудесни, изискани хора. Не зная какво биха си помислили, ако името на Матю се разчуе във връзка с този случай. Защо, аз…
Сюзън прекъсна потока обяснения.
— Госпожо Бауър, най-добрият начин да бъдете сигурни, че името на Матю няма да се замесва в тази история, е да го накарате да разговаря с мен неофициално. Къде мога да се свържа с него?
С неохота майката на Мат й съобщи, че той работи за Застрахователна компания „Метрополитън“ в центъра на Манхатън и й даде служебния му телефон. Сюзън позвъни, но й казаха, че Бауър е излязъл и не се очаква да се върне в офиса си преди три часа. Остави съобщение да й се обади спешно.
Докато ядеше супата с лъжица направо от картонената кутия, се обади Пийт Санчес.
— Сюзън, обаждам се, за да си в течение на събитията. Трябва да знаеш, че нещата започват да се изясняват. Този тип не само че заявил, че се връща в „Пещерата“, за да се разправи с Тифани, ами сега призна, че наистина е отишъл до паркинга на ресторанта. Твърди обаче, че се отказал и се махнал, защото някакъв човек обикалял наоколо.
— Може да казва истината — предположи Сюзън.
— Хайде, стига, Сюзън. Ти си била в окръжната прокуратура. Лошите момчета винаги пеят една и съща песен: „Кълна се, Ваша светлост. Онзи тип, дето го направи, отиде ната-а-ам“.
79
Късно следобед в петък Крис Райън вече беше успял да открие както конкретни факти, така и доста клюки за Дъглас Лейтън. Фактите бяха, че бил заклет комарджия, доста известен в Атлантик Сити и както се знаело, поне пет-шест пъти губил огромни суми.
„А това обяснява защо няма пукнат грош на собствена сметка“ — помисли си Крис.
Според един от слуховете Лейтън получил строга забрана да пътува на няколко от туристическите кораби заради подозрения, че си е служил с измама на техните игрални маси. Според друг слух, той бил помолен да напусне две служби в инвестиционни фирми поради оплаквания, че често е проявявал пренебрежително отношение към служителки.
В пет без десет в петък след обяд Крис Райън точно смилаше информацията, която беше събрал, когато му се обади Сюзън.
— Получих интересни неща за Лейтън — каза й той. — Нищо, което задължително доказва вина, но все пак любопитно.
— Нямам търпение да чуя за какво се отнася — отвърна Сюзън, — но преди това имам един въпрос към теб. Можем ли по някакъв начин да се сдобием със списък на всички порно магазини в Гринич Вилидж?
— Ти май се шегуваш — каза Крис. — Никой в този бизнес не публикува реклама в „Жълти страници“.
— Май започвам да го осъзнавам — отвърна Сюзън. — Ами на магазини за сувенири?
— Ами погледни в който и да е указател, като започнеш от „Антики“ и свършиш на „Вехтории“.