Сюзън се засмя.
— Помогна ми все пак. А сега ми кажи какво си открил за Дъглас Лейтън.
80
За Оливър Бейкър седмицата беше изключително вълнуваща. Краткото му появяване по телевизията в понеделник след обяд промени живота му. Внезапно той се превърна в знаменитост. Всичките му клиенти искаха да разговарят с него за злополуката. Жената, която работеше в съседния салон за химическо чистене, се държеше с него като със звезда. Той дори получи кимване от каменоликия директор от Уол Стрийт, който никога преди това не го беше забелязвал.
Вкъщи, за Бети и момичетата, Оливър беше герой. Дори сестрата на Бети, която винаги стенеше и гримасничеше, когато той изказваше мнение за каквото и да било, се обади, за да изслуша лично разказа му за това, що за изживяване е да даваш показания в полицията. Естествено, тя не се задоволи само с това. Продължи с обясненията как друг свидетел, старицата, която твърдеше, че не ставало въпрос за злополука, е била убита. И завърши с предупреждението:
— Ти само внимавай и теб да не те сполети същото.
Той не се притесняваше, естествено, но все пак това малко го постресна.
Всъщност Оливър се наслаждаваше на своя контакт с полицията и много харесваше капитан Ший. Капитанът беше от онези представители на властта, които караха Оливър да се чувства спокоен и защитен. Изпитваше особено приятно усещане, докато си седеше в кабинета на капитана, а Ший обръщаше внимание на всяка негова дума.
В петък на страница шеста в „Поуст“ се съобщаваше, че архитект Джъстин Уелс е бил разпитван във връзка със злополуката, която бе претърпяла съпругата му. Материалът включваше и негова снимка, направена на излизане от болницата.
Цяла сутрин в службата си Оливър държа вестника на бюрото си отворен на съответната страница. Малко предобед се обади на капитан Ший, за да му каже, че би искал да го види след работа.
Ето защо в пет и половина в петък Оливър Бейкър отново се появи в кабинета на капитан Ший със снимката от вестника в ръка. Предвкусвайки своето завръщане на трона на славата, той поясни защо е поискал друг разговор.
— Капитане, колкото повече гледам тази снимка, толкова повече се убеждавам, че това е мъжът, когото видях да взема плика, когато… така поне смятах в онзи момент… се опитваше да задържи жената, която в следващия миг падна пред камиона.
Оливър се усмихна на Ший, а в очите на капитана се четеше разбиране.
— Капитане, може и да съм бил в шок, без да съм го осъзнавал — каза той. — Мислите ли, че затова в началото съм изтрил лицето му от съзнанието си?
81
Мат Бауър харесваше работата си в компанията за застраховки живот „Метрополитън“. Надяваше се един ден да седи в някой от директорските кабинети и затова работеше упорито за продажбата на застрахователни програми на малки фирми, което беше неговата област на компетенция. Беше на двайсет и пет години и плановете му за успешна кариера вече даваха резултати. Беше избран за курсовете по мениджмънт, а сега беше сгоден за племенницата на шефа си Деби, която беше от жените идеални спътници по пътя към върха. А онова, което още повече улесняваше нещата, бе, че той искрено я обичаше.
Затова беше видимо потиснат, когато се срещна със Сюзън Чандлър в пет и половина в едно кафе на Гранд Сентръл Стейшън.
Сюзън незабавно хареса младия мъж с честно лице и изряден вид. Тя разбираше неговите притеснения. Повярва му, когато той й каза, че много съжалява за Тифани и прояви съчувствие, когато й обясни защо не е искал името му да се свързва с едно разследване в убийство.
— Доктор Чандлър — каза той, — излизал съм с Тифани само два-три пъти. Първият път вечерях в „Пещерата“; поканих я да излезем, а тя пожела да й бъда кавалер на сватбата на някаква нейна приятелка.
— А вие не искахте да отидете?
— Тифани беше забавна, но знаех още от първия миг, че между нас нямаше искра, ако разбирате какво искам да кажа. Давах си сметка, че тя търси сериозна връзка, а не случайни срещи.
Спомняйки си изпълнения с нетърпение и надежда глас на Тифани, Сюзън кимна с разбиране.
Сервитьорката им наля кафе и Мат Бауър отпи глътка, преди да продължи:
— На сватбата на приятелката й аз действително споменах един филм, който исках да гледам. Беше спечелил Голямата награда на фестивала в Кан. Тифани каза, че тя също много искала да го види.
— И вие я поканихте?
Мат кимна.
— Даваха го в един малък киносалон във Вилидж. Усетих, че Тифани изобщо не го хареса, макар да твърдеше обратното. Отидохме да обядваме преди прожекцията. Попитах я дали обича суши и тя ми отговори, че й е любимо ястие. Доктор Чандлър, тя само не позеленя, когато храната пристигна. Беше ме помолила да поръчам и на нея и аз реших, че знае, че суши е сурова риба. После се разходихме малко и поразгледахме витрините. Изобщо не познавам Вилидж — не мога да различа единия край от другия, а доколкото разбрах — и тя.