Снощи, когато минаваше покрай къщата на Сюзън, тя случайно се доближи до прозореца. Знаеше, че не е могла да го види ясно, но това го накара да осъзнае, че не бива да рискува отново.
Щом се върнеше в Ню Йорк, щеше да намери начин да се погрижи за нея. Не можеше да я проследи и да я блъсне на платното, както беше постъпил с Каролин Уелс. Този начин се беше оказал неуспешен, защото макар да беше в кома и с минимални шансове да се оправи, тя все пак беше жива и продължаваше да бъде заплаха. Не, той трябваше да притисне Сюзън насаме, както беше направил с Тифани — така беше най-добре.
Въпреки че може би имаше и друг начин, помисли си внезапно той.
Този следобед преоблечен като куриер щеше да провери сградата, където се намираше офисът й, да проучи охраната във фоайето и разположението на помещенията на нейния етаж. Беше събота, така че нямаше да има много хора. И любопитните очи, които можеха да го зърнат, щяха да бъдат по-малко.
Мисълта да убие Сюзън в собствения й офис бе повече от задоволителна. Беше решил да я удостои със същата смърт, каквато бе избрал за Вероника, Реджайна, Констанс и Моника. Същата смърт, която очакваше последната му жертва, след като видеше „джунглата окъпана от дъжд“.
Той щеше да я повали, да я завърже, да й запуши устата и после, докато го гледаше, обладана от ужас, щеше бавно да развие пластмасовия чувал и сантиметър по сантиметър, мъчително и постепенно да го издърпа над главата й. После щеше да го затвори. Неминуемо вътре щеше да остане малко въздух — достатъчно, за да й стигне за няколко минути живот. После, щом видеше, че найлонът започва да залепва по лицето й и да запушва устата й, щеше да си тръгне.
С тялото на Сюзън нямаше да може да постъпи както с всички останали. Другите или ги беше заравял в пясъка, или им беше връзвал тежък камък и беше наблюдавал как потъват в мътните води. Сюзън Чандлър обаче трябваше да остави, но можеше да потърси утеха във факта, че след като я премахне, следващата и последна жертва щеше да сподели погребението, устроено за нейните посестрими.
87
Сюзън излезе от апартамента си в девет часа и отиде направо на Седмо Авеню. Оттам тръгна на експедиция по улиците, чийто наклон вървеше на запад към река Хъдсън — като се започнеше с Уест Хюстън, после Кларксън и Мортън Стрийт. Беше решила да стигне в западна посока до Гринич Стрийт, която вървеше успоредно на авенютата, после да завие на север към следващото каре и да тръгне обратно на изток, докато стигне до Шесто Авеню. Озовеше ли се там, щеше да се обърне и да поеме на запад по следващата улица.
Повечето от тези улици бяха с жилищни домове, макар да попадна на няколко магазинчета за сувенири. В никое от тях обаче не видя и сянка от предмети в индийски стил. Поколеба се дали да не разпита наоколо къде се намира магазинът, който търсеше, но после се отказа. Ако все пак успееше да го намери, не искаше продавачът индиец да бъде предупреден, че тя идва.
По обяд използва мобифона си, за да се обади на Джейн Клозън в болницата „Мемориал Слоун-Кетъринг“. За нейна изненада госпожа Клозън с готовност прие молбата й за посещение. Всъщност, тя дори остави у нея впечатлението, че едва ли не я очаква с нетърпение.
— Ако сте свободна по-късно днес следобед, ще се радвам да ви видя, Сюзън — каза й тя.
— До четири най-късно ще бъда при вас — обеща й Сюзън.
Денят беше започнал облачен и мразовит, но в ранния следобед слънцето успя да пробие и улиците, почти пусти до преди няколко часа, сега бяха изпълнени с хора.
„Дали денят е бил такъв, когато Тифани и Мат са се разхождали преди една година?“ — запита се тя. Реши да продължи издирването, като изследва района източно от Шесто Авеню и зави към Макдугъл Стрийт. Докато вървеше към центъра от площад „Вашингтон“, тя си мислеше за разговора си с Мат Бауър. Усмихна се при спомена за слона бог и как Тифани казала, че повечето й клиенти в „Пещерата“ приличат на него.
Слонът бог.
Сюзън спря толкова внезапно, че момчето, което вървеше отзад, се блъсна в нея. Сюзън не му обърна внимание. Тя се взираше във витрината на някакъв магазин, пред който се бе озовала току-що. Хвърли бърз поглед към входа, над който висеше овална табела с надпис „Тъмни наслади“. Вътре яркочервен сатенен колан за жартиери бе закачен върху куп видеокасети с многозначителни крещящи заглавия, изписани върху кутиите. Около тях бяха разпръснати куп други, вероятно считани за „еротични“ подробности, но Сюзън изобщо не ги погледна. Вниманието й бе приковано в един предмет в средата на витрината: покрит с тюркоаз слон-бог с щръкнал напред хобот.