— Много красива, много студена. — Гримаса изкриви лицето му, когато той отново прокара пръсти по топлото дърво. — Има червени коси и бяла кожа. Сини очи като замръзнало езеро. Заговори ли, наоколо започват да падат ледени висулки.
— Богатите — отбеляза Кийли — могат да си позволят да се държат студено.
— Казах й, че й давам два дни, преди да отида в инспекцията по строителството.
Този път Кийли се усмихна. Колкото и да се възхищаваше от Михаил, тя чувстваше колко наивен е той.
— Пожелавам ти успех. Може би трябва да възприемем идеята на госпожа Бейфорд и да обявим стачка на наемателите. Естествено, в такъв случай рискуваме да ни изхвърлят, но какво от това… — Тя надникна през отворения прозорец. — Да знаеш само каква кола е спряла долу. Трябва да е линкълн или нещо подобно… Има и шофьор. От задната врата слиза някаква жена. — По-скоро развълнувана, отколкото обхваната от завист, Кийли изпусна дълга въздишка на одобрение. — Имам чувството, че разглеждам някое списание, една жена, която разбира от бизнес. — Все така усмихната, тя хвърли поглед през рамо. — Май твоята ледена принцеса е проявила неблагоразумието да ни посети.
В този момент Сидни оглеждаше сградата отвън. Приятна гледка, помисли си тя. Също като някоя възрастна жена, запазила своето достойнство, а и сянка от младежката си красота. Керемиденочервеното бе избледняло до меко розово, позацапано тук-там от сажди и изгорели газове. Боята се лющеше, на места зееха по-малки и по-големи дупки, ала всичко това можеше лесно да се заличи. Тя извади бележник и започна да си записва.
Чувстваше погледите на мъжете, седнали отпред на стълбите, но се престори, че не ги забелязва. Доста е шумно, отбеляза наум. Повечето прозорци бяха отворени и от вътрешността се носеха безброй шумове — надути докрай телевизори, транзистори, плачещи бебета, неукрепнало сопрано пееше някаква ария. Безбройните неудобни балкончета бяха претъпкани със саксии, велосипеди и пране.
Сидни засенчи очи и вдигна поглед нагоре. Повечето от парапетите бяха ръждясали, доста от вертикалните пречки липсваха. Тя се намръщи, сетне забеляза Михаил, надвесил се от прозореца, до него се бе подпряла ослепителна русокоса красавица. Тя му кимна хладно, сетне отново се върна към бележките си.
Щом се насочи към входа, насядалите по стъпалата мъже се отместиха, за да й направят път. В малкото преддверие беше мрачно и нетърпимо горещо. Прозорците сякаш нарочно бяха замазани с блажна боя. Износеният паркет на пода беше изподраскан и мръсен, а и пропит с неприятната миризма на гнило. Сидни нерешително погледна към асансьора. Някой бе поставил саморъчно изготвен надпис над бутона за повикване: „Надежда всяка тука оставете“.
Заинтригувана, Сидни натисна копчето и се заслуша в скърцането и свистенето. Въздъхна нетърпеливо и допълни още нещо в бележника си. Отчайваща картинка, отбеляза наум. Сградата отдавна трябваше да бъде подложена на преглед от комисия и собственикът Хейуърд — надлежно глобен. Е, сега тя представляваше фирмата „Хейуърд“.
Вратите на асансьора се отвориха със скърцане и отвътре излезе Михаил.
— Дошли сте да направите оглед на тази необятна империя? — попита той.
Сидни довърши започнатата бележка и едва след това вдигна очи, за да срещне погледа му. Е, поне беше се облякъл — ако това изобщо можеше да се нарече облекло. Износената бяла фланелка беше скъсана на ръкава и имаше петна отпред.
— Споменах ви, струва ми се, че ще прегледам документацията. След което реших, че най-добре ще бъде, ако сама дойда да видя сградата. — Тя погледна към асансьора, сетне отново към мъжа пред себе си. — Вие или сте много смел, или твърде глупав, господин Станисласки.
— По-скоро вярвам, че каквото има да става, то неизбежно ще стане.
— Може би. И все пак предпочитам никой да не използва асансьора, преди да бъде ремонтиран или подменен.
Мъжът пъхна ръце в джобовете на джинсите си.
— А може ли да разчитаме, че това някога ще се случи?
— Да, в най-скоро време. Ако правилно си спомням, в писмото си споменавате, че перилата са изпочупени.
— На най-опасните места съм ги подменил.
— Вие? — сбърчи чело Сидни.
— Тук живеят доста деца и старци.
Простичкият отговор я накара да се засрами.
— Разбирам. След като сте се нагърбили с ролята на представител на наемателите, няма да е зле да ме разведете и да ми покажете най-критичните точки.
Щом поеха нагоре по стълбите, тя забеляза подменените перила, чистото дърво под ръцете й действаше окуражително. И тя си записа, че един от наемателите се е погрижил да предотврати опасността от злополука.