Пулър имаше чувството, че го е зашлевила. Тази противна жена познаваше баща му?
— Не — отвърна лаконично той.
— Макар мненията ни по някои въпроси да се разминаваха, трябва да призная, че той беше изключителен боец. Вие също, доколкото знам. Което ме навежда на следната мисъл: защо сте се захванали с това? — Тя погледна Нокс. — И защо един толкова ценен агент си губи времето да ви помага?
— Майка ми изчезна безследно — отвърна Пулър. — Искам да разбера какво се е случило с нея.
— И защо ви отне толкова време да се захванете със случая? Сигурна съм, че сте имали достатъчно възможности да го направите.
— Писмото на Линда…
Джерико го прекъсна отново:
— Това означава, че желанието ви да откриете истината се е нуждаело от катализатор, така ли? Да разбирам ли, че сте обичали повече баща си, отколкото майка си, след като през изминалите три десетилетия не сте проявили интерес към съдбата й чак докато обвиненията на една умираща жена не са застрашили репутацията на Пулър Непримиримия? — Тя помълча и добави: — Ако имах син, щях да очаквам да прояви повече загриженост за мен.
Дясната ръка на Пулър се плъзна неволно на сантиметър по-близо до пистолета. Нокс скочи на крака и заяви:
— Прекалявате, госпожо!
Джерико я изгледа невъзмутимо и пак се обърна към Пулър.
— Смятате ли, че прекалявам, агент Пулър? Или смятате, че съм единственият човек, който не ви спестява истината? Нямам навика да казвам на хората онова, което искат да чуят. Казвам им онова, което трябва да чуят. Твърдите, че търсите истината? Ето ви истината. Трябва да престанете с тези глупости и да продължите да живеете и да служите както преди. Не го ли направите, нещата ще се развият много зле за вас.
— Предполагам, че моментът е подходящ да попитам дали това е заплаха.
— Не. Заплахата предполага да говорим за неща, които може да се случат, а не за неща, които ще се случат. Държа между нас да няма никакви недоразумения.
Пулър не каза нищо, но изражението му подсказваше, че думите й са го засегнали дълбоко. А Нокс не откъсваше поглед от Джерико, която продължи:
— Аз съм учен, интересувам се само от фактите. Вие сте следователи. И също трябва да се интересувате само от фактите. И моята, и вашата работа си приличат много в това отношение. Истината се крие във фактите, които най-трудно приемаме, особено когато въпросът е личен. Но истината, агент Пулър, не може да бъде игнорирана. За разлика от лъжите. И въпреки това хората се самозалъгват непрекъснато. Въобразяват си, че подбудите им са чисти, а действията — още почисти. Настъпва обаче момент, когато те трябва да приемат истината такава, каквато е. Сега разполагаме с един много важен факт и аз ще ви съобщя какъв: продължите ли по същия път, резултатът няма да бъде благоприятен за вас. — Джерико стана рязко. — Благодаря ви, че се отзовахте на поканата ми. Съмнявам се, че ще се срещнем отново.
С тези думи Клеър Джерико се обърна и си тръгна.
52
— През целия си живот не съм срещала по-голяма кучка от нея! — възкликна Нокс. — Какви глупости говореше само! И с каква арогантност! Идеше ми да я смажа от бой.
Двамата седяха в колата му на паркинга пред Блок Кю. Единствено светлините на част от прозорците на сградата прогонваха тъмнината наоколо.
— Аз пък исках да я застрелям — отвърна тихо Пулър.
Той впери поглед във високата ограда и охраната на входа на сградата.
— Забеляза ли, че не ни позволиха да видим с какво се занимават вътре?
— Предполагам, че дори да бяхме поискали, щяха да отговорят, че нямаме право на достъп.
— Обзалагам се, че не пускат вътре почти никого.
— Истинската цел на поканата й беше да ни предупреди да не се занимаваме със случая, ако не искаме да пострадаме — заяви Нокс.
— Не мисля, че остави и най-малката възможност да я разберем погрешно.
— Ще зарежеш ли случая?
— А ти как мислиш?
Нокс се усмихна.
— Каква е следващата ни стъпка?
— Да намерим Пол.
Пулър включи на скорост и излезе от паркинга. По това време на нощта нямаше никакъв трафик. От другата страна на залива се намираше военноморската база „Норфък“, а на малък остров между нея и Форт Монро се издигаше Форт Уул.
Тъкмо преминаха през входа на Форт Монро и продължиха по крайбрежната улица, когато колата им сякаш подскочи, намали рязко, след което полетя и стигна до сто и трийсет километра в час. Рязкото ускорение залепи Нокс за седалката й.
— Пулър, какво, по дяволите, правиш?