— Не съм аз — отвърна рязко той. — Колата е.
Той натисна спирачката и направи опит да превключи скоростите. И двете маневри не дадоха резултат. Пулър пъхна крак под педала на газта с надеждата да го повдигне нагоре, но той не помръдна.
Стрелката на скоростомера стигна сто и шейсет, а колата продължаваше да ускорява.
— О, боже! — възкликна Нокс, когато мицубишито зави рязко наляво и навлезе в насрещното движение, при което подскочи във въздуха и едва не се преобърна, преди колелата да докоснат асфалта и да възстановят сцеплението.
Това, което предстоеше да се случи, щеше да ги накара да съжаляват, че не са се преобърнали на улицата. Колата удари някаква неравност, излетя във въздуха, премина над ниската стена, изпречила се на пътя им, след което предницата се наклони надолу и се заби в тъмните води на пролива. Въздушните възглавници се задействаха и Пулър бе зашеметен от едновременния сблъсък с водата и изпълнената с газ възглавница, която притисна гърдите му. Колата започна да потъва бързо в солените води на пролива.
Той разтърси глава и погледна към Нокс. Очите й бяха затворени, по главата й имаше кръв. Явно се бе ударила някъде въпреки въздушните възглавници отпред и отстрани.
Пулър бе обучен да не изпада в паника при никакви обстоятелства.
Колата започна да потъва, но той не изгуби самообладание. Откопча предпазния си колан, след което се пресегна, за да откопчае и колана на Нокс. Механизмът обаче заяде. Той моментално извади ножа от кожения калъф на кръста си и се помъчи да среже колана й.
Цялата кола вече бе потопена и водата нахлуваше през всички възможни отвори. Пулър действаше в почти непрогледен мрак. Имаше чувството, че пилотира самолет в гъста мъгла без никакви прибори. Пресегна се, опипа тавана над предното стъкло, намери ключа за лампата и го натисна. Като по чудо грейна светлина. Пулър продължи да реже колана, а междувременно обмисляше следващите си действия.
Добре знаеше, че тук не е дълбоко, девет-десет метра най-много. Но и това бе достатъчно, за да се удавят, ако не успееха да се измъкнат от колата.
Материята на колана най-сетне подаде и той освободи изпадналата в безсъзнание Нокс. Водата в купето вече стигаше до кръста му. Пулър хвана здраво Нокс, която увисна в ръцете му. Той се завъртя, като придържаше главата й над водата, и изрита силно вратата. Налягането на водата отвън отслабваше силата на ритниците му.
Пулър повдигна Нокс с една ръка, опря главата й в тавана и хвана дръжката на вратата със свободната си ръка. Натисна и усети как тя поддава леко. Не се съмняваше, че ако може да натисне с цяло тяло, ще успее да я отвори. Единственият проблем бе, че за да направи това, трябваше да пусне Нокс. И тогава водата, която вече стигаше до гърдите му, щеше да я залее цялата. Пулър започна да изпада в паника въпреки всичко, на което го бяха учили в армията.
Извъртя Нокс върху себе си, с лице, обърнато към тавана, след което се плъзна към вратата и натисна отново. Усети я, че поддава, но водното налягане вече бе прекалено голямо.
По дяволите!
Няколко секунди по-късно водата вътре стигна до врата му и продължи да се покачва. Пулър усети как колата се удря в дъното и се изравнява хоризонтално.
Намираха се на дълбочина от десетина метра. Можеха да изплуват на повърхността, но преди това трябваше да се измъкнат от проклетия капан.
— Нокс! Нокс! Събуди се! — извика Пулър, хвана я с две ръце, разтърси я здраво, след което я зашлеви през лицето.
Чу я да кашля и да се дави, тъй като бе нагълтала вода.
— Какво… какво? — попита замаяно Нокс.
Пулър изви гръб назад, за да повдигне устата си над водата. После извади пистолета, макар да знаеше, че идеята не е добра. Трябваше да го направи по-рано. Това бе грешка. Вероятно фатална.
За разлика от филмите в реалния живот пистолетите не можеха да стрелят под вода. Но тъй като нямаше какво да губи, той се прицели в прозореца и натисна спусъка. Не се случи абсолютно нищо.
Водата вече стигаше до очите му. Колкото и да се извиваше назад, вече не успяваше да държи устата си на повърхността. Започна да плюе и да се дави с мръсната зловонна вода в пролива.
Зарита с големите си обувки стъклото, но не можеше да набере достатъчно инерция, за да го счупи. Опря гръб във волана, без да изпуска Нокс, залепи крака на вратата и започна да натиска бавно и методично. Използва и последната частица от внушителната си физическа сила. Усети, че вратата се отваря, но едва-едва.
Това ли е краят?
Пулър почувства как тялото на Нокс помръдва във водата над него и се отпуска на седалката.