Той се пресегна отчаяно към нея, но тя се завъртя, сякаш имитираше собствените му движения, опря крака във вратата и двамата натиснаха заедно с извити гърбове, за да останат устите им над водата. Напънаха с всички сили, като синхронизираха движенията си. Вратата се отвори още малко. Но това не беше достатъчно, защото направеха ли опит да се измъкнат навън, водното налягане щеше да затвори вратата.
Лампичката в купето все още мъждукаше. Пулър и Нокс можеха да се видят един друг, макар и смътно. Израженията на лицата им подсказваха, че добре разбират каква съдба ги очаква.
Когато водата ги заля изцяло, Нокс се пресегна и докосна лицето му. И той видя паниката в очите й, подобна на неговата. Пулър обаче изпитваше и по-силно чувство.
Усещането за провал. Беше се провалил. И щеше да умре.
А най-лошото? Бе позволил Вероника Нокс да умре заедно с него. Човек не постъпваше така със своите приятели. Напротив, трябваше да ги спаси, дори с цената на живота си. Така се правеше в армията. Така действаха истинските войници.
Пулър съзнаваше, че вече не може да направи нищо, за да я спаси. Не можеше да ги спаси дори помощ отвън, някой случаен минувач например, който бе видял как колата им пада в пролива.
Пулър опря гръб във вратата и за пореден път натисна с всички сили. Изхаби доста въздух, но не след дълго нямаше да има никаква нужда от него. Погледна към Нокс, стисна зъби, за да не нагълта вода, и изрече безмълвно: Съжалявам.
Тя кимна в знак, че го е разбрала. И двамата щяха да умрат. Но поне щяха да умрат заедно.
Пулър продължи да натиска вратата с рамо, като същевременно се пресегна и хвана ръката на Нокс в своята. Усети, че дланта й трепери, и стисна здраво. Очите й се замъглиха от недостига на кислород. Само след миг устите им щяха да се отворят и водата да изпълни дробовете им.
Пулър спря да натиска вратата, обърна се към Нокс и прокара пръст по устните й. След което я прегърна.
И умря.
53
Пол Роджърс имаше чувството, че главата му ще експлодира всеки миг. Разтърка очи и се съсредоточи.
Блок Кю се намираше от другата страна на улицата. Той го наблюдаваше, скрит зад един голям храст. Бе решил да стои там, докато не види Клеър Джерико да влиза или да излиза от сградата. А когато я видеше, знаеше какво ще направи.
Ако тя не се появеше, Пол щеше да отиде в Северна Каролина и да подложи Джош Куентин на мъчения, докато не му каже къде да я открие.
Започваше да се стъмва и през последните два часа бе видял как хората, които работеха в Блок Кю, започват да се прибират по домовете си. Джерико и Куентин не бяха сред тях.
Охранителите продължаваха да обикалят периметъра, а Роджърс продължаваше да наблюдава сградата. Към девет часа по улицата зави някаква кола, която мина покрай мястото, където се бе скрил той, и спря пред портала. Охранителите упътиха шофьора към паркинга.
Роджърс се напрегна, когато видя от колата да слизат двама души. Единият беше високият мъж. Онзи Пулър от ОКР. Придружаваше го някаква жена. Един от охранителите ги ескортира до сградата.
Кучи син, измърмори наум Роджърс. Значи Пулър наистина работеше за тях. В момента вероятно докладваше на Джерико за нападението на наемните убийци срещу бара и за срещата си с него. Така Джерико щеше да разбере, че Роджърс се е върнал. Пулър и жената бяха нейни шпиони.
Роджърс затърка онова място на главата си толкова силно, че почувства как кожата там започва да кърви. Не обърна внимание на това, друго го интересуваше в момента.
След по-малко от трийсет минути Пулър и жената излязоха и се качиха в колата. Не потеглиха веднага, а поседяха известно време в нея. От това разстояние Роджърс не можеше да види израженията им, но предполагаше, че излъчват задоволство. Джерико вероятно ги бе възнаградила за това, че са го предали.
Роджърс хукна към микробуса си и скочи зад волана тъкмо когато Пулър и жената потеглиха от паркинга. Последва ги с изключени светлини веднага след като минаха покрай мястото, където бе скрил микробуса, точно зад ъгъла на сградата. Пулър се насочи към шосето, което водеше извън форта.
Роджърс се зачуди какво да направи. Можеше да натисне газта и да ги блъсне, след което да се справи с тях в ръкопашен бой и да ги принуди да му кажат какво са съобщили на Джерико. Най-подходящото място да направи това бе мостът над пролива, преди да стигнат центъра на градчето. Тъкмо се канеше да натисне педала на газта, но вместо това облещи очи, изумен от онова, което правеше Пулър.
Мицубишито ускори рязко.
Да не би да ме е забелязал? И да се опитва да се измъкне? Дали жената не звъни на Джерико точно в този момент? Ами ако след малко небето се изпълни с хеликоптери?