Роджърс също ускори, но в следващия момент мицубишито зави рязко наляво и едва не се преобърна, а после прелетя над стената, която разделяше крайбрежната улица от водата, и падна в пролива.
Роджърс спря рязко и проследи с поглед потъването на колата.
Какво, по дяволите, става?
Колата се скри под водата и мехурчетата на повърхността бяха единственото свидетелство, че е минала оттук преди броени секунди. След като Роджърс видя потъването й, мислите му се понесоха в шеметна въртележка.
Добре, и двамата са мъртви. Това ми спестява усилията.
Но тогава му хрумна нещо друго.
Пулър спаси живота ми… Обаче аз не съм го молил. Това означава, че не му дължа нищо.
Мамка му!
Роджърс преброи наум до три, след което отвори рязко вратата на микробуса и хукна към пролива. Пое дълбоко въздух, стъпи върху стената и се гмурна във водата. Долу бе доста тъмно, но той следваше вертикалното течение, предизвикано от потъването на автомобила. Движеше се толкова бързо, че едва не удари глава в покрива му. Ориентира се опипом и хвана дръжката на вратата. Тя се оказа полуотворена, но налягането на водата не й позволяваше да помръдне дори със сантиметър повече.
Успя да различи през прозореца двамата вътре. Не беше сигурен, но като че ли бяха обърнати един към ДРУГ.
Роджърс опря крака в задната врата на колата, сграбчи с две ръце дръжката на предната врата и дръпна с Херкулесова сила. Вратата се отвори изцяло. Той се пресегна, хвана Пулър за ръката, а жената прегърна през кръста. Нямаше представа дали са в безсъзнание… дали изобщо са живи. Но дори да бяха живи, това нямаше да е за дълго, не ги ли измъкнеше веднага от водата.
Отблъсна се мощно с крака и се устреми към повърхността. Секунди по-късно изплува и ги затегли към брега — Пулър в едната ръка, жената в другата. Използва само краката си, за да се добере до сушата, като се стараеше да придържа главите им над водата. И двамата кашляха, давеха се, плюеха вода, но очите им оставаха затворени и не направиха усилия да се освободят от хватката му или да заплуват сами.
Роджърс ги остави на брега и ги огледа внимателно. Пулър дишаше тежко. Обърна се на една страна и изплю вода. Когато клепачите му потрепнаха и той понечи да се надигне, Роджърс се пресегна, хвана го за врата и натисна достатъчно силно, за да прекъсне голяма част от въздуха, който вдишваше. Изнемощелият Пулър потръпна и изпадна в несвяст.
Роджърс се обърна към жената. Очите й бяха затворени и като че ли също не беше в съзнание. Той се увери, че диша, след което я метна с лекота на рамо, а с другата си ръка сграбчи Пулър за яката на якето му. Понесе жената и завлачи едрия Пулър почти без усилие, сякаш бяха две малки деца. Прехвърли ги през каменната стена и ги замъкна до микробуса. Натовари ги отзад и провери пулса им. Опасяваше се да не би да е стиснал прекалено силно врата на Пулър. И двамата бяха живи и вече дишаха по-равномерно, макар жената да се обърна на една страна и да повърна, както бе направил Пулър, след което се отпусна по гръб. И двамата останаха в безсъзнание.
Роджърс взе въже, което откри сред инструментите, и ги върза здраво. После се качи в кабината, включи на скорост и потегли.
54
Беше мъртъв.
Знаеше, че и тя е мъртва, защото я бе видял да умира.
Мъртвите обаче не можеха да мислят, нали така?
Пулър бавно повдигна глава и се огледа. Инструменти, лавици, въжета, мирис на бои и моторно масло, на мухлясала храна. Вляво от него лежеше Нокс. Очите й бяха затворени, но дишаше.
Пулър поклати глава с усилие. Надяваше се това да проясни мислите му.
Как беше възможно?
Колата… Водата… Последното вдишване…
Беше се подготвил да умре. Беше решил, че вече е умрял.
В следващия миг осъзна, че е вързан. Почувства нечия ръка на рамото си. Почувства й как пръстите се впиват в рамото му. Почувства и нечовешката сила, скрита в тези пръсти.
Отново поклати глава и му се стори, че същата здрава хватка го измъкна от колата, потънала под десет метра вода. Ръцете го повдигнаха и завъртяха така, че се озова очи в очи с… мъжа, когото познаваше само като Пол. Изражението на Пол бе строго и непреклонно, макар Пулър да забеляза, че лицето му се разкриви за миг в гримаса, която свидетелстваше за остра болка.
— Ти си ни спасил?! — каза Пулър.
Роджърс потри тила си, но не отговори нищо.
— Изгубих управление над колата. Тя изведнъж започна да прави каквото си иска. И се насочи право към водата.