Роджърс продължи да разтрива тила си. В същия момент помръдна и Нокс, клепачите й потрепнаха и тя отвори очи. Видя Пулър, после и Роджърс, а накрая сведе поглед към въжетата, с които бе вързана.
— Пол ни спаси — каза Пулър.
Нокс обмисли думите му и кимна. Тя видя изражението на лицето на Роджърс и разбра, че Пулър се опитва да успокои ситуацията.
— Благодаря — каза тя.
Роджърс свали ръка от главата си и седна.
— Работите за нея, нали?
— За кого? — попита Пулър.
Роджърс заби юмрук в стената на микробуса, точно до главата му, и остави дълбока вдлъбнатина в нея. Отпусна окървавената си ръка и впери поглед в него.
Нокс изгледа Пулър с отчаяние, но той продължаваше да се взира в Роджърс.
— Срещнахме се с жена на име Клеър Джерико, защото тя ни позвъни и ни покани на среща.
Роджърс се наведе към него и застана толкова близо, че между носовете им имаше не повече от сантиметър-два.
— Защо ще иска да се среща с вас, освен ако не работите за нея?
— За да ни каже да прекратим разследването. И да ни предупреди, че ако не го направим, с нас ще се случи нещо лошо.
В този момент на Пулър му хрумна нещо и той погледна към Нокс.
— Подслушвали са колата ми. Чули са ме да казвам, че ще продължа…
— И са установили контрол върху управлението, за да ни пратят във водите на пролива — допълни тя.
— Опитали са се да ви убият? — попита Роджърс.
— Аз не скочих сам с колата, за да се самоубия — отвърна Пулър.
Роджърс се облегна назад. Гърбът му опря в една от лавиците, монтирани на стената на микробуса.
— Значи познаваш Клеър Джерико? — попита Пулър.
Роджърс кимна, без да промълви нито дума.
— Отдавна ли?
Роджърс го погледна.
— Мисля, че тя се опита да те убие — каза Пулър. — Съвсем наскоро. В „Камуфлаж“.
Роджърс продължаваше да се взира в него.
— Не виждам причина за онази атака, освен ако някой не им е платил. Единственият човек, когото имаше смисъл да убият, беше ти.
Роджърс го изгледа подозрително.
— Какво те интересува това?
— Знаем за четирите жени, които са били убити — обади се Нокс. — Телата им са били погребани наблизо.
— Пет — поправи я Роджърс. — Жените бяха пет, а не четири.
Пулър се напрегна, а Нокс го изгледа притеснено.
— Пет? — попита тя. — Но нали полицията е открила само четири тела?
— Те я взеха. Те взеха петата жена.
— Къде се случи това? — попита Пулър.
— Във Форт Монро.
— Кой я е взел? — попита Нокс.
— Те! Те я взеха!
— Ти ли уби тези жени? — продължи Нокс.
Роджърс не отговори. Не помръдваше от мястото си, дишаше равномерно с наведена глава и събрани пред себе си длани.
— Знаеш ли дали името й е било Джаки Пулър? — попита Нокс. — На петата жертва?
Роджърс я погледна изпод притворените си клепачи.
— Не, не беше.
— Коя е била тогава? — попита Пулър. — Коя е била петата жертва?
— Одри Мур.
— Защо я уби?
— Кой казва, че аз съм я убил? — отвърна рязко Роджърс.
— Ако допуснем, че си бил ти… тя случайна жертва ли беше?
Роджърс отново потри онова място на главата си. Пулър облиза устни и продължи:
— Знаеш ли какво се е случило с Джаки Пулър?
— Имате една и съща фамилия. Каква ти е?
— Майка.
— Никоя от жените не беше майка.
— В портфейла си нося нейна снимка от досието по случая. Можеш ли да я погледнеш и да ми кажеш дали си я виждал?
— Защо мислиш, че ми пука?
— Ще го направиш ли? Моля те!
Роджърс го изгледа, след което извади мокрия портфейл от якето му и погледна снимката.
— Спомняш ли си я? — попита Пулър.
Роджърс върна снимката в портфейла и го пъхна обратно в якето.
— Никога не съм я виждал. А непременно щях да я запомня.
Пулър въздъхна с облекчение.
— Значи другите жени са работили с теб.
Роджърс отново не каза нищо.
— Минали са трийсет години — продължи Пулър. — Защо се върна?
— Имам недовършена работа.
— Клеър Джерико?
— Недовършена работа.
— Ние не работим за нея. Нещо повече, работим против нея.
— Но разследвате убийствата на тези жени.
— Ти ли ги уби? — попита Пулър.
Роджърс се изправи.
— Трябва да реша какво да правя с вас двамата. Работата е там, че каквото и решение да взема, няма да ви хареса.
— Спаси ни, за да ни убиеш? — каза Нокс. — В това няма логика!
— Защо очакваш да има логика? — отвърна Роджърс, помълча и добави: — Джерико наистина ли беше в Блок Кю тази вечер?