Пулър застина с телефона в ръка, по-объркан от всякога.
— Добре, Боби, добре.
70
Робърт Пулър бе облякъл парадната си униформа. Не от уважение към жената срещу себе си, тъй като изобщо не я уважаваше. А заради самия себе си. Клеър Джерико го огледа изпитателно, седнала зад бюрото си. Първите й думи бяха:
— Мисля, че не сме се виждали от онази лекция в Пентагона. Доста време мина от тогава.
— Аз съм зает човек, вие също.
— Да не забравяме, че прекарахте известно време във военен затвор.
— Където разполагах с достатъчно време да чета и да мисля. Никой не ме прекъсваше, нищо не ми пречеше.
— Разбрах, че кариерата ви се развива добре.
— А вие продължавате да се занимавате с това, с което винаги сте се занимавали.
— По-проницателен сте от баща си.
— Брат ми спомена, че сте се срещали с баща ми. И че сте имали някакви разногласия.
— Меко казано. Опитвах се да не накърня чувствата на брат ви. Всъщност срещата ми с баща ви наподобяваше танкова битка.
— Баща ми командваше пехотинци на бойното поле. Той не виждаше необходимост да се крие зад броня.
— Използвах го като метафора.
— Не съм дошъл, за да говоря за него. Тук съм, за да говоря за майка ми.
— Това го разбрах.
— Получихте ли имейла ми?
— Беше малко неясен, но оценявам усилието — отвърна Джерико.
— Затова реших да дойда лично. За да сключим споразумение.
— Въпросът е деликатен.
— Но достатъчно ясен.
— И имам уверенията ви, че всичко е одобрено на най-високо ниво? Че няма да има пречки?
— Мисля, че изложих това в неясния имейл.
Тя взе химикалка от бюрото си и започна да я върти между пръстите си.
— Наистина ли е толкова важно за вас?
— Вие сте майка, нали?
— Бях майка, но дъщеря ми беше убита.
— Въпреки това разбирате причината да дойда тук, нали?
— Разбирам чувствата ви, но се чудя дали си заслужават всички тези усилия.
Робърт стисна здраво стола си, за да не се хвърли напред и да стисне Джерико за гърлото.
— Мисля, че си заслужават.
— И в замяна на това получавам Роджърс?
Робърт кимна.
— А брат ми и приятелите му се измъкват напълно невредими.
— Това го пише в имейла ви. Но не съм сигурна. Те нанесоха непоправими щети.
— Държа на това условие.
— Ще помисля — отвърна безгрижно тя, очевидно наслаждавайки се на предимството си по този пункт от преговорите. — Искате подробности? Местоположение? Трябва да разберете, че лично аз не съм замесена по никакъв начин. Отговорността пада върху съвсем други хора. Освен това не съм в състояние да възкреся мъртвите.
Робърт отново стисна стола си.
— Искам и подробности, и местоположение.
Джерико се облегна назад.
— Покажете ми доказателство, че споразумението е одобрено — каза тя.
Той отвори куфарчето, което бе донесъл със себе си, извади таблет, отвори някаква страница и го плъзна по бюрото й. Джерико изучава документа няколко минути. Накрая кимна и върна таблета на Робърт.
— Удивително — каза тя. — Не очаквах толкова високопоставени хора да са загрижени за подобни неща.
— Тези високопоставени хора изпитват голямо уважение към баща ми.
Джерико сключи ръце и се наклони леко напред.
— Сигурно е трудно цял живот да стоите в неговата сянка.
— Винаги съм смятал това за чест.
Тя го изгледа развеселена.
— Самозаблудата се отразява нездравословно.
— Подробности и местоположение?
Джерико му ги съобщи в рамките на следващите пет минути. Робърт въведе информацията в таблета си.
— Както сам виждате, озовала се е на неподходящото място в неподходящото време — заключи Джерико. — Злощастно стечение на обстоятелствата. Димитри, или Роджърс, току-що е убил Одри Мур. Очевидно я е издебнал, след като е приключила работа и е напуснала Блок Кю. Вероятно се е криел наблизо. Един от охранителите чул нещо и отишъл да провери. Видял какво става и повикал подкрепления. Докато той и колегите му се опитвали да задържат Роджърс, се появила майка ви, видяла и Роджърс, и убитата жена, и… всичко. Очевидно е извикала и е хукнала да бяга. Един от охранителите реагирал инстинктивно, но неадекватно. Ударил я с приклада на оръжието си. И тя умряла. Не можех да направя нищо. Дори не бях на мястото.
— Вече го казахте.
— Разбира се, бих предпочела въпросът да се уреди по съвсем друг начин, но тогава основната ни грижа беше да запазим всичко в тайна. Това ми се струваше единственото възможно решение. Погребахме я, както подобава — добави безцеремонно тя.