Генерал Колман се облегна назад и зачака отговора им.
Робърт и Джон се спогледаха. За тези няколко секунди помежду им премина поток от информация.
— Мисля, че виновните получиха заслужено наказание, сър — каза Пулър. — И мисля, че армията научи важен урок. Затова не смятам за необходимо случилото се да става публично достояние.
Колман кимна. Изражението му не разкриваше дали е съгласен с това решение или не. Той отвори едно чекмедже на бюрото си и извади от там папка. Сложи очилата си с телени рамки и се зачете в материалите.
— Доколкото разбирам, баща ви никога не е бил заподозрян за изчезването на майка ви, защото е бил извън страната. Неотдавна се разбрало, че това не е така. И макар и трийсет години по-късно, той станал основен заподозрян.
— Върнал се е ден по-рано — отбеляза Пулър.
— Ето причината — каза Колман и плъзна папката към тях.
Двамата братя останаха смаяни. Пулър взе папката, отгърна я и двамата започнаха да четат документите страница по страница. Когато приключиха, вдигнаха глави.
— Върнал се е, за да възрази срещу проучванията на Балард и Джерико?
Колман кимна.
— Програмата за създаване на супервойник е била строго секретна, но не е била чак такава тайна. Баща ви е бил бригаден генерал във Форт Монро, където се е разработвала тя. Вярно, не е бил комендант на форта, но за човек като Пулър Непримиримия подобни неща нямаха значение. Той приемаше всяко място, където го изпращаше армията, за свое и беше готов да го защитава с живота си в случай на необходимост.
— И е разбрал за програмата? — попита Пулър. — Джерико ми каза, че е познавала баща ми. И са имали разногласия.
— О, познавали са се много добре — каза Колман. — Имали са разногласия? Позволете ми да бъда по-прям. Баща ви е смятал работата на Джерико за пълен боклук. Това са думите, които е използвал. Сам ми каза, че войната трябва да се води от истински мъже. А истинските мъже трябва да кървят и да умират. Само в този случай хората няма да искат да воюват. Защото създадем ли роботи, които да се бият вместо нас, казваше баща ви, войните няма да имат край.
— В тази философия се крие много мъдрост — отбеляза Робът.
— Баща ви беше участвал в повече сражения от всеки друг офицер. Той много добре познаваше ужасите на войната. И смяташе Джерико за раково образувание, от което армията трябва да се отърве.
— Но не е спечелил тази битка… — изрече бавно Пулър.
Колман поклати глава.
— Доколкото знам, това е единствената битка, която е изгубил. Балард и Джерико се бяха окопали прекалено добре. Имаха солидни контакти. Разполагаха с огромни бюджети и помогнаха на много офицери да получат повишение. Това не беше правилно. Беше практика от най-зловреден вид, която още съществува.
— А баща ни?
— Отказвал е да се примири. Борил се е с години. — Генералът ги изгледа изпитателно. — И накрая си е платил доста скъпо.
Робърт се досети пръв.
— Не е получил четвъртата звезда.
Колман кимна.
— Не са имали основания да му откажат втората и третата звезда. Напълно си ги е заслужавал. Но когато става въпрос за четвъртата, политиката натежава над заслугите. Позицията, която баща ви е заел преди време, се е превърнала в бумеранг, защото той е ядосал много хора, от които е зависело дали ще получи четвъртата звезда. Затова се е разминал с нея. Нещо повече, бил е принуден да се пенсионира.
Колман замълча и почука четвъртата звезда на пагона си.
— Знаете ли за кого се сетих, когато я получих? За вашия баща. Заслужаваше я много повече от мен. Дълбоко в себе си се срамувах, че аз съм я получил, а той е лишен от тази чест.