— Значи мога да говоря с нея?
— Мен ако питаш, тя започна всичко това. И трябва да стигнем до дъното на тази история. Става въпрос за баща ти все пак. Ти също имаш някакви права…
— Благодаря.
— Ще уредя въпроса. Можеш да минеш по-късно. Напоследък тя спи до късно. Остави ми телефона си и ще ти позвъня.
Докато двамата вървяха към колите си, Демирджиян каза:
— Ще поздравиш ли баща си от мен, когато го видиш следващия път?
— Непременно.
— Той не знае за това, нали?
— Не. Не съм сигурен дали изобщо ще е в състояние да разбере какво става.
— Може би така е по-добре.
— Може би — съгласи се Пулър.
— Не се съмнявам, че разследването ще оправдае баща ти напълно.
Пулър се качи в колата си с мисълта, че не изпитва същата увереност като стария войник.
9
Пулър се обади на брат си веднага след като се върна в мотелската си стая. Робърт вдигна на второто позвъняване.
— Моля те, не ми казвай, че разследваш случая — бяха първите думи на брат му.
— Добро утро и на теб, братле.
— Тук е следобед. Ти къде си?
— Във Вирджиния.
— Ясно… Къде по-точно във Вирджиния? Може би във Форт Монро?
— Да не би да ме следиш с шпионски спътник?
— Не, но имам един на разположение. Мога да проследя и чипа в мобилния ти телефон. А ти можеш да ми спестиш усилията и да ми кажеш сам.
— Току-що говорих със Стан Демирджиян.
— О, предполагам, че си го срещнал съвсем случайно — каза саркастично Робърт.
— Това е самата истина. Дойдох да огледам стария ни квартал и се натъкнах на него.
— Шегуваш се!
— По-късно ще разговарям с жена му. Тя е в хоспис.
— И какво точно очакваш да спечелиш с това?
— Да получа някои отговори евентуално.
— Шефът ти в ОКР няма да те потупа по рамото, като разбере, че си пъхаш носа в тази история.
— Никой не ми е заповядал да стоя настрана от нея. Освен това не съм тук в качеството си на следовател. В края на краищата става въпрос за баща ми, нормално е да проявя интерес.
— Знаеш, че в армията не разсъждават по този начин.
— Въпреки това ще говоря с Линда.
— И тя ще ти каже, че е убедена, че татко е убил мама. Защо си правиш труда?
— Искам да го чуя от нея, Боби. Писмото представя силно редактирана версия на думите й. Така поне ми каза Стан.
— Значи възнамеряваш да разпитваш жена на смъртно легло за събития отпреди трийсет години?
— Просто ще я изслушам. В крайна сметка тя започна всичко това.
— А после какво?
— Не знам. Още не съм си съставил план.
— Армията ще ти го състави. На военния съд.
— Не съм нарушил никакви заповеди просто защото не съм получил такива. Освен това съм в отпуск и мога да правя каквото си искам.
— След като си военен, не можеш да правиш каквото си искаш. Много добре го знаеш!
— Благодаря за лекцията — отвърна рязко Пулър.
— Джон, само те предупреждавам да внимаваш…
— Стига толкова — прекъсна го Пулър. — Вярваш ли, че татко я е убил?
— Как очакваш да отговоря на подобен въпрос? Нямам представа!
— Мисля, че го подозираш.
— А ти какво смяташ?
— Мисля, че родителите ни се обичаха и татко никога не би вдигнал ръка срещу нея.
Робърт не отговори веднага. Всъщност мълчанието му се проточи прекалено дълго и Пулър реши, че връзката се е разпаднала.
— Боби? Чу ли какво…
— Да, Джон, чух.
— И?
— С времето паметта започва да действа избирателно и да определя кои спомени да запазим и кои не. Поне при повечето хора. Аз обаче, за добро или зло, помня почти всичко.
— Какво означава това? — попита рязко Пулър.
— Мисля, че ти го казах съвсем ясно. Трябва да приключвам, Джон. Един генерал ме чака. Постарай се да не съсипеш кариерата си, става ли?
Връзката прекъсна.
Пулър впери поглед в телефона. Избирателна памет? Какво, по дяволите, означава това?
Час по-късно позвъни Стан Демирджиян. Три часа след това Пулър крачеше по коридора на хосписа, в който бе дошла да умре Линда Демирджиян. Съпровождаше го медицинска сестра.
Съпругът й беше предпочел да не присъства на тази среща.
Пулър го разбираше. Старият сержант сигурно би избрал да превземе отново Хамбургер Хил, вместо да чуе как жена му ще обвини в убийство бащата на Пулър.
Сестрата отвори вратата и покани Пулър да влезе, преди да го остави насаме с Линда Демирджиян. Пулър погледна към леглото. Видя стойка за интравенозно вливане, монитор и кабели, които го свързваха с изнемощялата жена на леглото. Изминалите три десетилетия и тежката борба с рака я бяха променили до неузнаваемост.