— Значи не знаеш.
— Нямах представа.
— Родителите не обичат да говорят за подобни неща.
— Предполагам.
— Аз също пометнах няколко пъти, затова Джаки започна да споделя с мен, след като научи за загубата ми. Затова знам такива подробности. Когато ти ми позвъни, се опитах да си припомня онези години и останах учудена с каква лекота разговорите ние нея изплуваха в съзнанието ми.
Двамата помълчаха няколко секунди. После Пулър попита:
— Можете ли да ми кажете нещо за деня, в който тя изчезна?
Погледът на Луси се зарея някъде над рамото му.
— Не мога, Джон. Наистина не мога. Разбираш ли, тогава вече бях напуснала съпруга си. Живеех в апартамент извън базата…
— Не знаех това.
— Бракът ни не вървеше. После той почина.
Настъпи неловко мълчание и Пулър побърза да каже:
— Играех си в задния двор, когато я видях на прозореца. Наблюдаваше ме и се усмихваше.
Бристоу кимна.
— Тя много се гордееше със своите момчета. — Погледът й спря върху него. — Не се съмнявам, че ти липсва безкрайно много. Да отсъства от живота ти през всичките тези години…
— Така е — отвърна унило Пулър.
Толкова много години без нея. Толкова пропиляно време. Толкова неща можеха да изживеят заедно.
— Джон, добре ли си?
Той се сепна и видя, че Луси го наблюдава притеснено.
— Добре съм. Денят, в който майка ми изчезна, беше събота.
Тя кимна.
— Да, точно така. Седмицата беше доста натоварена. В неделя щяхме да изнесем великденската си програма в църквата, а това изискваше сериозна подготовка. Майка ти участваше в организацията. И макар по това време да не живеех вече в базата, не можех да ги оставя сами.
— И тя очакваше тържеството с нетърпение?
— О, да. Всички го очаквахме с нетърпение. — Луси го изгледа изпитателно. — Нали не мислиш, че майка ти просто е зарязала своето семейство?
— В момента не знам какво да мисля. Опитвам се да събера всички факти и да видя къде ще ме отведат.
Луси кимна.
— Баща ти не беше от хората, с които се живее лесно.
— Съгласен съм.
— Но за майка ти това не беше достатъчна причина да го напусне. Освен това никога не би изоставила синовете си. Не си помисляй дори за миг, че е била способна да го направи.
Пулър се замисли. Химикалката му застина над бележника.
— Ако не ни е изоставила, значи с нея се е случило нещо.
Бристоу кимна.
— Винаги съм смятала така. Разбира се, военните полицаи и следователите от ОКР разговаряха с мен. Както и с други нейни познати. Баща ти беше извън страната, това си го спомням съвсем ясно.
Пулър не й каза, че фактите говорят друго.
— Знаете ли нещо, което би могло да обясни случилото се? — попита той. — Нещо, което майка ми ви е казала, но тогава не сте сметнали за важно?
— Навремето ми задаваха същите въпроси. Наистина не знам нищо. През годините няколко пъти се връщах към този ден, но не успях да си спомня нищо важно.
— Според Карол Пауърс майка ми се е облякла доста елегантно онази вечер. Сякаш поводът е бил специален. Имате ли представа къде е могла да отиде?
— Не, никаква. Понякога излизаше на вечеря с някое от момичетата. Но обикновено не се обличаше толкова елегантно. Как точно е била облечена?
Пулър й предаде описанието на Карол. Луси Бристоу поклати глава.
— Изглежда, наистина се е издокарала с най-хубавите си дрехи. Като за църква.
— Да, и аз мисля така.
— Съжалявам, че не мога да ти помогна. Но наистина не знам какво е била намислила. Това беше най-обикновена съботна вечер.
Пулър зададе още няколко въпросна, след което благодари на жената и си тръгна. Поседя в колата няколко минути, докато обмисли чутото.
И тогава се сети.
Включи на скорост и потегли към Форт Монро. Най-сетне разполагаше с потенциална следа.
Като за църква.
15
Пол Роджърс се взираше в обявата, окачена на вратата на бар, наречен „Камуфлаж“. Подходящо название за район, в който живеят много военни. Той можеше да си представи как барът всяка вечер се пълни с войници, дошли да пийнат, да забравят проблемите си и да се позабавляват във времето, когато никой не стреля по тях, не взривява крайпътни бомби и дори сержантите не им крещят.
Търсим охранител.
Това пишеше в обявата.
Той отвори вратата и влезе. По това време на деня в заведението имаше съвсем малко хора. Повечето работеха тук и се подготвяха за вечерния десант на клиентите.
Роджърс се запъти към бармана, който редеше чаши по рафтовете.
— Търся работа като охранител.