— Чела си досието?
— Разбира се. Трябваше да се подготвя, след като ще ти помагам. Много добре знам, че не обичаш да си губиш времето.
— Да, преди трийсет години.
— Тогава ти си бил на осем, а брат ти почти на десет.
— Точно така.
— Предполагало се е, че баща ти е извън страната, но сега вече знаем, че не е бил. В същото време обаче той не се е появил в дома ви онази вечер. Според документите от полета е кацнал в Норфък в един часа следобед.
— Откъде, по дяволите, имаш тази информация? — попита Пулър, без да крие раздразнението си. — Дори аз не я знам.
— Няма значение. Така пише в досието. Въпросът е следният: майка ти е излязла около седем и половина вечерта. В един часа баща ти е бил на половин час от дома ви. Къде е прекарал целия следобед? Няма информация за каквито и да било негови срещи с военнослужещи и прочие. Къде е бил в такъв случай?
— Какво знаеш за полета? Защо информацията е била погребана толкова дълбоко, че никой не е разбрал? Разследващите сигурни ли са, че баща ми е летял с този самолет?
— Ето го големия въпрос, Пулър. И трябва да ти кажа, че не съм никак доволна от това, което научих до момента.
Той отби от пътя и се обърна към нея.
— Знаеш за полета, знаеш, че не е имал официални срещи? И не си доволна от това, което си научила до момента? Откога разследваш този случай?
— Отскоро. Но работата ми се отличава с изключителна ефективност — добави невъзмутимо тя. — Освен това имам пълномощия да изисквам отговори от хора, които не са свикнали да отговарят на въпроси.
— Предполагам — отвърна Пулър с нотка на завист.
— Защо не се е прибрал по-рано? — попита тя.
Пулър извади плика от джоба си и й го подаде. После се върна на пътя и продължи да кара. Нокс разгъна писмото и го прочете два пъти.
— Баща ти чел ли го е?
— Не съм сигурен. Знам само, че беше у него.
— Тя е искала нещата между тях да се получат.
— Но в същото време той е имал мотив да я убие.
— Не го знаем със сигурност — възрази Нокс. — Тя твърди, че иска да замине за известно време, като вземе теб и брат ти. Обзалагам се, че баща ви не е останал доволен от това.
— Категорично не.
— Възможно е да има и друга причина.
— Например?
— Някоя стара история. Друга жена?
— Баща ми наистина имаше друга любов.
Вероника Нокс подскочи на седалката и го погледна.
— Какво?!
— Нарича се Армията на САЩ. Той едва намираше време за семейството си, какво остава за друга жена. Но ми е интересно защо се е върнал по-рано и не е казал на никого.
— Ще трябва да разберем. Къде отиваме, между другото?
— Имам среща с един свещеник.
— Защо? — попита озадачено Нокс.
— За да изповядам греховете си.
— Питам те сериозно, Пулър.
— Той е човекът, който може да ни отведе до друг човек.
Тя се отпусна на седалката.
— Добре. — А после добави: — Отдавна не съм се изповядвала.
— Католичка ли си?
Нокс кимна.
— Но днес няма да се изповядвам.
— Защо?
— Съмнявам се, че ще ни стигне времето. Може да отнеме няколко часа.
Той я изгледа учудено и тя добави:
— Никога не съм твърдяла, че съм ангел.
20
Когато Пулър и Нокс влязоха в църквата, отец О’Нийл редеше псалтири по пейките. Преди да тръгнат по пътеката, тя се прекръсти.
О’Нийл пристъпи към тях и Пулър му представи Нокс.
— Много ми е приятно — отвърна пасторът. После се обърна към Пулър и продължи: — Поразпитах тук-там и мога да ти кажа, че имаш късмет. Отец Руни е жив. Пенсионер е и живее при роднини в Уилямсбърг, който е съвсем близо. — О’Нийл подаде на Пулър лист хартия. — Това са адресът и телефонният му номер. Не съм му звънял. Реших, че е по-добре ти да го направиш.
— Благодаря ви, отче — каза Пулър. — Много ми помогнахте.
— Това е работата на свещениците, да помагат на другите — отвърна О’Нийл и се обърна към Нокс: — Видях, че се прекръстихте, когато влязохте.
— Възпитана съм в католическата вяра — каза тя.
— И къде ходите на църква?
Нокс се поколеба.
— Никъде. Пътувам доста.
— В тази страна има много католически църкви.
— В Близкия изток са доста по-малко.
О’Нийл се усмихна и каза:
— Мисля, че в случая най-подходящият отговор е: аз съм туш.
— Докато пътувахме насам, Нокс сподели, че обмисля възможността да се изповяда. Отдавна не го била правила. Стори ми се, че е насъбрала доста неща, които да сподели…
О’Нийл засия и отвърна:
— Желаете ли да се изповядате, госпожице Нокс? Обикновено не изповядвам по това време на деня, но винаги правя изключение за хора, които пътуват много, а се нуждаят от този важен католически ритуал. Нямаме истинска изповедалня, но използваме за целта място, където никой няма да ни безпокои.