— Отдавна не бях чувал това име. Много отдавна.
— Баща ми ли имате предвид? Кръстен съм на него.
— О, знам, знам. Ти имаше и брат. Робърт, или Боби, както го наричаха.
— Да.
— Прочетох преди време, че е загазил, но после се оказа, че обвиненията срещу него са били скалъпени. Надявам се, че е добре.
— Много добре. Или поне беше до неотдавна.
Отец Руни отпи от лимонадата си и се облегна на стола.
— Предполагам, че идваш тук във връзка с изчезването на майка ти.
— Именно.
Руни кимна и погледна към Нокс.
— Вие с Джон ли работите?
— Да — отвърна тя, преди Пулър да успее да каже и дума.
Старецът кимна отново и скръсти ръце върху биреното си коремче.
— Много време мина от тогава. На какво се дължи този внезапен интерес?
— На нови обстоятелства по случая. Не можем да навлизаме в подробности, но те предизвикаха възобновяване на разследването.
— А ти работиш в ОКР. В качеството си на служебно лице ли се интересуваш от случая?
Пулър го изгледа с леко подозрение. Отец Руни се усмихна.
— Почти целият ми професионален път мина в различни военни бази. Познавах хората, процесите, освен това имах много приятели в ОКР, Джон. Човек чува едно друго и бързо се ориентира какво се случва.
— Причините да дойда тук са лични, отец Руни. А Нокс ми прави услуга, като ме придружава.
— И вие ли работите в ОКР, госпожице Нокс?
Тя вдигна рамене.
— Малко по-сложно е.
— Вечерта, когато майка ми не се върна, тя е била облечена като за църква, така поне я описват. „Света Дева Мария“ не беше далече от дома ни, а тя не е взела колата. Затова се питам дали не е дошла при вас.
Отец Руни се замисли, преди да се покашля и да отговори:
— Джаки Пулър беше дълбоко вярваща. Като съпруга на бригаден генерал от нея се очакваше да взема участие в голяма част от дейностите във Форт Монро и тя го правеше. Но усилията, които посвещаваше на църквата, бяха продиктувани единствено от нейната вяра. Не мога да се сетя за нито една по-значима наша инициатива, в която да не се е включила. Не пропускаше неделна литургия и ви водеше двамата с брат ти. От време на време идваше дори с баща ти. По няколко пъти в седмицата се отбиваше, за да се помоли. Редовно се изповядваше…
При тези думи Нокс се размърда неловко на стола си. Дори да забеляза това, отец Руни не каза нито дума.
— Значи тя често се е отбивала в църквата независимо от деня и часа? — попита Пулър.
— Да. Онази вечер обаче не я очаквах. Ако имахме уговорка, щях да съобщя на полицията.
Пулър кимна бавно, докато обмисляше думите му. Знаеше, че най-вероятно е било точно така, но въпреки това трябваше да продължи с въпросите.
— В разговорите ви с нея… струваше ли ви се щастлива? Имаше ли проблеми между нея и баща ми?
Руни вдигна ръка.
— Може вече да не съм действащ свещеник, но ще отнеса в гроба тайната на изповедите на моите енориаши. Не мога да отговоря на подобни въпроси.
— Дори ако се опитваме да разберем какво се е случило с нея? — намеси се Нокс.
— Боя се, че да. Изключенията обезсилват правилото. — Отец Руни погледна към Пулър. — Но мога да споделя част от моите впечатления, без да разкрия нищо от онова, което сме обсъждали с майка ти.
Пулър изправи гръб.
— Всяка информация ще ми бъде от полза.
Отец Руни отпи от лимонадата си и се облегна на стола.
— Смятам, че майка ти разбираше баща ти по-добре от всеки друг човек. Тя разбираше почти нечовешката амбиция, която го ръководеше през всичките тези години.
— Защо смятате така? — попита Пулър.
Старият свещеник се усмихна.
— Без да навлизам в подробности, ще спомена само, че тя често цитираше бащината ти семейна история. Става въпрос за поколението преди него — поясни той и впери в Пулър изпълнен с очакване поглед.
Пулър се замисли за миг.
— Дядо ми също е завършил „Уест Пойнт“. Участвал е във Втората световна война.
— И до какъв чин е стигнал? — попита пасторът.
— Капитан.
— Каква е причината?
— Загинал е на един плаж в Нормандия в деня на десанта, докато е водел взвода си срещу немските укрепления. Бил награден с много ордени и ако не бил загинал, вероятно щял да бъде повишен в чин. Предложили го за Медала на честта, но така и не го получил. Документите потънали някъде в бюрократичната машина.
— На колко години е бил баща ти, когато дядо ти е загинал?
Пулър бързо пресметна наум.
— На осем.
— Искате да кажете — обади се Нокс, — че Пулър-старши се е почувствал изоставен от баща си и цял живот е работил, за да постигне нещо повече от него?