Гледай да не се издъниш. Да не прекалиш. Не прави нищо, което да им позволи да те пипнат.
С помощта на инструменти, които бе намерил в микробуса, както и на флакон черна боя и тиксо, бе променил регистрационните номера — една буква и една цифра бяха заменени от други. Така шофирането на микробуса ставаше по-безопасно. В момента обаче трябваше да се концентрира върху непосредствената си задача.
Трийсетте минути най-сетне изтекоха и Роджърс се отблъсна от стената и откачи червения шнур.
— Един по един, ако обичате. Пригответе документите си за самоличност. И, моля, не създавайте проблеми — извика той високо. — Фалшивите документи подлежат на конфискация. Който не харесва това правило, може да потърси друго заведение.
Опашката пристъпи напред.
Роджърс бе получил специална ултравиолетова лампа за проверка на документи, като онези, които използваха на гишетата за паспортен контрол по летищата. Заподозреше ли, че някой не е навършил пълнолетие — а повечето клиенти бяха именно около тази възраст, — той изваждаше лампата и осветяваше документа му за самоличност. На три пъти проверката продължи по-дълго от обичайното, защото шофьорските книжки, които му показаха, бяха толкова добре фалшифицирани, че щяха да заблудят всеки, който нямаше такава лампа. Двете момичета и момчето, заловени да хитруват, не искаха да си тръгнат мирно и кротко, но Роджърс ги изгледа по начин, който ги накара да се обърнат и да си тръгнат безмълвно.
После дойде ред на група младежи, достатъчно едри, за да играят футбол в колежанската лига. Трима чернокожи и трима бели. Нито един от тях не изглеждаше на повече от двайсет. Роджърс ги помоли да покажат шофьорските си книжки. Първите две бяха фалшифицирани толкова неумело, че той не си направи труда да ги задържи. Просто им ги подхвърли обратно. Когато младежите се опитаха да минат покрай него, протегна ръка и каза:
— Да сме наясно, това означава, че не можете да влезете. Опитайте някъде другаде, където охранителят е напълно сляп.
Един от чернокожите, най-едрият от шестимата, каза:
— Хайде бе, човек, няма да пием. Искаме само да потанцуваме и да си прекараме гот в компанията на красиви момичета.
— Съжалявам, не правим изключения.
Друг от групата, малко по-дребен бял младеж, пристъпи напред и заяви:
— Виж кво, дядка, пуснеш ли ни, ще запазиш всичките си зъби.
Роджърс надуши дъха му.
— Май си обърнал няколко бири. Защо не се прибереш в общежитието? Така ще запазиш стипендията си.
— Май не ме чу, старче.
Младежът замахна, но юмрукът му не завари Роджърс на мястото, на което бе стоял допреди миг. Ударът му профуча във въздуха.
— Не бягай, дядка, ще те заболи само за секунда — каза младежът.
Роджърс се обърна към останалите.
— Момчета, съветвам ви да отведете приятеля си, преди да му се случи нещо неприятно.
Младежите се засмяха.
— Говориш като адвокат — отвърна чернокожият.
— Изобщо не говоря като адвокат.
— Тогава като лекар? — предложи младежът, който бе замахнал с юмрук.
Роджърс се обърна към него.
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— Че ще ти се наложи да се лекуваш!
Младежът замахна отново, но този път Роджърс не помръдна. Хвана юмрука на своя нападател, както бе постъпил с Карл, и стисна. Всъщност не се задоволи само да стисне, а завъртя ръката му и дръпна рязко надолу.
Младежът изпищя и падна на земята, притиснал пострадалата си ръка към тялото.
— Счупи ми китката — изхленчи той.
Роджърс понечи да стовари юмрука си в главата му, но подобен удар най-вероятно щеше да го убие.
Не! Недей! Не го прави!
Онова място прогаряше дупка в главата му като с ацетиленова горелка.
— Ей, човече! Стига толкова!
Роджърс впери поглед в чернокожия, който добави:
— Това беше достатъчно убедително.
Роджърс отстъпи назад. В същия миг по сигнал на чернокожия други двама младежи пристъпиха напред, за да се нахвърлят върху него. Той обаче не ги изчака да замахнат. Сграбчи по-едрия за ризата, повдигна го във въздуха и го запрати срещу стената. Онзи се блъсна силно в нея и се свлече на земята. Другият се наведе с намерението да забие глава в корема на Роджърс, но той вдигна коляно и пресрещна брадичката му. Младежът падна на земята и закрещя от болка с уста, пълна със счупени зъби.
Роджърс отстъпи назад и оправи шапката си.
— Върнете се, когато пораснете достатъчно — каза той на останалите младежи.