Роджърс се облегна назад и се замисли.
Потайност. Вероятно до степен на параноя.
Аталанта, велика жена воин? Единствената, която можела да се мери с мъжете?
Той остави телефона, излегна се на леглото и затвори очи. Лошият му късмет бе приключил. Бе попаднал право в десетката.
Време беше.
Явно Клеър Джерико бе прибягнала към старите си номера.
23
Пулър влезе във фоайето на хотела, в който бяха отседнали, и завари Вероника Нокс да го очаква с две чаши кафе в ръце. Подаде му едната и каза:
— Точно както го обичаш.
— Благодаря — отвърна Пулър и отпи глътка.
— Добре, отец Руни смята, че баща ти е невинен. Какво ще правим сега?
— Целта остава същата. Продължаваме да копаем, докато стигнем до истината.
— Добре, но да знаеш, че понякога истината не те прави свободен, Пулър.
Тя го последва навън до колата му.
Той извади ключовете, подхвърли ги в дланта си и попита:
— Какво означава това?
— Нищо, което да не съм ти казвала преди — отвърна Нокс. — Каквото и да твърдят някои, смятам, че понякога е по-добре да не знаеш истината.
Пулър постави ръка на покрива на шевролета и се намръщи.
— С други думи, ако ставаше въпрос за твоята майка, нямаше да искаш да разбереш какво се е случило с нея, така ли? Дали е жива или мъртва?
Нокс извърна поглед и каза:
— Ако ставаше въпрос за моята майка, щях да искам да разбера. Казвам само, че трябва да си подготвен да приемеш истината.
— Повярвай ми, имах трийсет години на разположение, за да се подготвя за нея.
Той отключи колата и седна зад волана. Нокс се настани до него, погледна го и попита:
— Къде отиваме?
— Отец Руни каза, че не очаквал майка ми онази вечер, но това не означава, че не би могла да го посети. Ако е тръгнала към църквата, нещо може да й е попречило да стигне там.
— Например?
— Например някой.
— Смяташ, че някой я е нападнал? На територията на действаща военна база? При толкова много хора наоколо? Как е възможно някой да го направи?
— Няма да повярваш какви неща съм виждал да правят.
Не след дълго се върнаха във Форт Монро и паркираха пред стария дом на семейство Пулър. Нокс огледа къщата.
— Влизал ли си вътре?
— Не. Още се подготвям.
— Изглежда хубава къща.
— Все пак баща ми вече беше бригаден генерал. Наистина беше хубава. Най-хубавата, в която сме живели.
— Къде отидохте с брат ти след изчезването на майка ви?
— Живяхме известно време във Флорида при леля, сестрата на баща ми. Често й бяхме ходили на гости преди. Двете с майка ми се разбираха чудесно.
— Леля ти жива ли е?
— Не… убиха я.
— Божичко, Пулър. Как? Защо?
— Сложно е. Ще кажа само, че открих извършителите и те си получиха заслуженото наказание.
— Леля ти, брат ти, а сега и майка ти. Още някакви роднини, за които трябва да отмъстиш?
— Надявам се, че не.
— Къде отидохте, след като напуснахте дома на леля ти?
— Баща ми получи ново назначение и ни взе със себе си. Все пак беше наш родител, макар да не се свърташе у дома. Но хората му се грижеха за нас. Той уреждаше тези неща… икономки, чистачки, хора, които да ни помагат с домашните, да ни водят на тренировки и прочие. После Боби влезе в Академията на ВВС, а две години по-късно аз постъпих в колеж.
Двамата замълчаха и се загледаха в къщата.
— Не смяташ ли, че трябва да влезем? — попита Нокс.
Пулър я погледна.
— Защо?
— Може да си спомниш нещо, което да ни бъде от полза.
— Нокс, не си спомням абсолютно нищо… — започна той, но внезапно млъкна и впери поглед през прозореца на колата.
— Какво има? — попита Нокс.
Пулър се замисли за всичко, случило се онази вечер, което бе забравил, докато брат му не му припомни някои неща.
— Аз… аз, изглежда, имам избирателна памет — отвърна той.
— В такъв случай сме длъжни да влезем.
— Заключено е.
— Не мисля, че това ни е спирало преди.
— Знам, че теб не те е спирало. Виждал съм те да отключваш вратата, да влизаш и да убиваш човека вътре.
— Не е честно! Тя се опита да ме убие.
— Да вървим — каза Пулър и слезе от колата.
Отправиха се към предния вход и тъй като улицата бе пуста, той й позволи да почовърка патрона. Влязоха вътре и Пулър се огледа, а Нокс го наблюдаваше внимателно.
— Променила ли се е много?
Той поклати глава.
— Армията не си пада по промени в интериора. Основните неща не се променят. Можеш да пребоядисаш стените, но когато си тръгваш, трябва да ги оставиш кремави. Стандартна процедура.