Роджърс се обърна, за да погледне.
С периферното си зрение долови мълниеносно движение. Жената бе грабнала чантата си и бе извадила оръжие от нея. Той видя дулото на револвер да се насочва към гърдите му.
Замахна светкавично и направи крачка встрани, в резултат на което кръвта, шурнала от срязаната вратна артерия на жената, мина на милиметри от него, но не го опръска.
Тя залитна напред и се стовари по лице върху асфалта. Красивите й черти се разкривиха, но това вече нямаше никакво значение. Револверът, който бе извадила от чантата си, падна на земята, изтрака и отскочи встрани.
Роджърс, който осъзнаваше, че не разполага с много време, прерови портфейла на мъжа и чантата на жената, след което сгъна намерените банкноти и ги прибра в джоба си. Постави счупената бухалка в ръката на младата жена и върна револвера в чантата й. Пъхна ножа в дланта на мъжа.
Нека местната полиция се опиташе да разбере какво точно се е случило.
Роджърс превърза криво-ляво ръката си и кръвта спря. Преброи набързо парите. Състоянието му току-що се бе удвоило.
Очакваше го дълго и трудно пътуване. След толкова много години бе време да направи първата крачка.
3
Джон Пулър се взираше в баща си, който спеше на леглото си в болничната стая, превърнала се в негов дом. За колко ли още време, питаше се синът.
През последните месеци животът на Пулър-старши бе наситен със събития. Но те нямаха нищо общо с неговото влошаващо се здравословно състояние.
По-големият му син Робърт, който преди време бе излежавал присъда във военния затвор в Левънуърт, Канзас, бе оправдан — обвинението в държавна измяна бе оттеглено и досието му бе изчистено. Впоследствие бе възстановен като офицер във ВВС. Срещата му с баща им бе твърде емоционална и дори бе просълзила Джон Пулър, което се случваше много, много рядко.
Радостта от освобождаването на Робърт бе последвана от бързо влошаване на Пулър-старши в умствено отношение. Физическото състояние на бившия генерал-лейтенант бе много по-добро, отколкото на повечето му връстници. В случая обаче ставаше въпрос за силно тяло, съчетано с отслабващ ум. А може би старецът се бе държал, докато синът му излезе на свобода. След като бе постигнал целта си, просто се бе предал и волята му за живот се бе изчерпала.
Затова Джон Пулър седеше, наблюдаваше баща си и се питаше какво ли ще открие зад суровите черти на баща си, когато той се събуди. Баща му бе роден да води войници в битка. И го бе правил със завиден успех в продължение на няколко десетилетия, в резултат на което бе спечелил всеки медал, орден и офицерски чин, който армията можеше да предложи. Но дните му на бойното поле бяха отдавна отминали и сякаш невидима ръка бе натиснала някакво копче, бе изключила енергията на баща му и той постепенно се бе превърнал в… това.
Лекарите описваха състоянието му като деменция, която преминава в нещо друго. Много по-лошо. Пулър го описваше като загуба на баща си.
Брат му бе заминал отвъд океана на мисия, която щеше да продължи няколко месеца. Джон Пулър току-що се бе върнал от разследване в Германия и веднага щом самолетът му кацна, се качи на кола и пристигна тук. Беше късно, но отдавна не бе виждал баща си.
Затова седеше и се чудеше кое от всички лица на Пулър-старши ще види, когато той се събуди?
Пулър-старши, строгия командир?
Пулър-старши, стоика?
Пулър-старши, човека без спомени?
Предпочиташе първите два варианта.
На вратата се почука. Пулър стана и отвори.
На прага стояха двама мъже. Единият бе в униформа на полковник. Другият бе цивилен.
— Да? — каза Пулър.
— Джон Пулър-младши? — попита цивилният.
— Същият. А вие кой сте?
— Тед Хъл. — Мъжът извади служебната си карта и му я показа. — Отдел за криминални разследвания. Дванайсети батальон на Военната полиция, Форт Лий.
— Аз съм полковник Дейвид Шор — заяви униформеният.
Пулър не го познаваше. Но пък в армията имаше доста полковници.
— Баща ми спи — каза той. — Какво мога да направя за вас? За ново назначение ли става въпрос? Имам още два дни отпуск. Можете да говорите с командира ми, Дон Уайт.
— Вече разговаряхме с него — отвърна Шор. — Той ни каза къде да ви открием.
— За какво става въпрос?
— За баща ви, старши. А също и за вас, предполагам.
Тъй като самият Пулър бе старши военен следовател в Отдела за криминални разследвания, или ОКР, на американската армия, военнослужещите се обръщаха към него с „шефе“ или „старши“. Той обаче не бе кадрови офицер, подобно на онези, завършили „Уест Пойнт“. Бе започнал кариерата си в армията от най-ниското стъпало, като редник, затова рангът му беше по-нисък от този на Шор.