— Но когато вече си имал възможност да направиш нещо, всички следи отдавна са били изстинали. Освен това си имал достатъчно други проблеми. Като участието в две войни например. Освен това армията едва ли щеше да ти даде отпуск, за да разследваш личен случай.
— Можеш да изреждаш колкото си искаш извинения, Нокс, аз също, но това не променя нищо.
— Отец Руни свали от баща ти всяко подозрение.
— Не е така. Той не може да бъде сигурен, нито пък аз. Баща ми е бил тук в този ден. Върнал се е по-рано и не е казал на никого. Но дори той да е невинен, пак не знам какво се е случило с майка ми. Не потърсих отговорите на този въпрос цели трийсет години, Нокс. Стига толкова. Ще доведа нещата докрай, дори това да ми струва живота.
— Пулър, разследването може да отнеме доста време. Имаш работа. Армията няма да ти позволи да…
— Да върви по дяволите армията — отвърна рязко той. — Ако трябва, ще напусна.
Нокс понечи да каже нещо, но се отказа. Въздъхна дълбоко и излезе от кухнята, за да позвъни на някого.
Пулър се върна в банята и надникна през прозореца.
Къде си отишла, мамо? Къде?
Пулър сведе поглед към телефона си. Тримата с баща му и брат му бяха напуснали Форт Монро скоро след изчезването на Джаки Пулър. Той самият се бе връщал неведнъж в базата, но все по работа и все за по няколко часа.
Използва телефона си, за да потърси информация в интернет. Въведе няколко критерия — „престъпление“, „изчезване“, „убийство“, „жени“, накрая годината и мястото — „Хемптън, Вирджиния“. Търсачката свърши своята работа и Пулър зяпна смаяно резултата.
Заглавието на първата страница казваше всичко. „Полицията подозира сериен убиец за смъртта на четири жени в Уилямсбърг, Вирджиния.“ Статията бе публикувана същата година и същия месец, когато бе изчезнала майка му.
А Уилямсбърг се намираше на половин час с кола от Форт Монро.
По дяволите!
24
Нокс влезе в стаята и каза:
— Задействах нещата за онова телефонно обаждане. Ще видят какво ще изскочи. — Спря, защото видя, че Пулър се е надвесил над телефона си и не обръща никакво внимание на думите й. — Какво има?
— Една секунда!
Пулър дочете информацията на дисплея, остави телефона си и обясни набързо какво е открил.
— Серийни убийства в Уилямсбърг? — възкликна Нокс с облещени очи.
— По същото време, а Уилямсбърг е само на половин час от тук.
— Как ти хрумна да потърсиш подобна информация?
— Първото правило при разследването на нерешени с години случаи изисква да проверим дали в района са извършени други престъпления, които може да са свързани с нашето. Трябваше да го направя отдавна.
— Искаш да кажеш, че серийният убиец може да е проникнал на територията на военна база, да е убил майка ти и… после какво? Отнесъл е трупа?
— Нямам представа. Знам само, че това е възможна следа. И да, това беше действаща военна база. Но когато майка ми е излязла, вече е било тъмно. Освен това вечер по улиците обикновено нямаше хора. Част от жилищата на офицерите стояха празни, а навън не си играеха много деца. Баща ми беше изключение. Беше се оженил късно. Не мога да се сетя за друг генерал с малки деца. Децата на връстниците му бяха много по-големи. Да не забравяме и че този квартал е доста изолиран и отдалечен от по-оживената част на базата. Още тогава част от сградите пустееха. Може да я е завлякъл в някоя от тях. Изглежда малко вероятно сериен убиец да нападне поредната си жертва именно тук, но е възможно.
— Но как е влязъл в базата?
— Може да го е направил през деня.
— Искаш да кажеш, че е бил в униформа?
— Във Форт Монро служеха много хора, които не носеха униформа. Но да, нищо чудно да е бил в униформа.
— Да разбирам ли, че серийните убийства в Уилямсбърг са останали неразкрити?
— Полицията не е имала дори заподозрян. Изобщо не е повдигала обвинения. А става въпрос за четири убийства. Все на жени.
— А телата?
— Намерени са в района — на изолирани места, в плитки гробове…
— Останките на майка ти не са били намерени.
— Така е. Но ако става въпрос за същия убиец, може да е скрил тялото й по-добре от останалите.
— По кое време са били извършени убийствата? След изчезването на майка ти ли?
— Не. Последната жертва е убита три дни по-рано.
— Някакъв общ модел в нападенията? С каква периодичност са извършени?
— В разстояние от две седмици помежду им.
— В такъв случай смъртта на майка ти се явява аномалия в този модел.
— Така е, но серийните убийци невинаги следват модела. Понякога се възползват от възможност, която се е появила неочаквано.