— Мисля, че възлагаш прекалено много надежди на тази следа.
Той я погледна.
— Това е потенциална следа, Нокс. Нищо повече.
— Потенциална следа отпреди трийсет години. Как възнамеряваш да тръгнеш по нея?
— Полицейското досие по случая ми се струва добро начало.
— И ще се обърнеш официално към местната полиция в качеството си на военен следовател?
Пулър не отговори.
— Не участваш в разследването, не и официално — продължи Нокс. — Затова не съм сигурна, че ще постигнеш нещо.
— Но ти можеш да вземеш документите по случаите с убийствата.
— Възможно е, но официално аз също не участвам в разследването. Имам си началство, пред което се отчитам, също като теб.
— Наистина ли? Смятах, че си в отпуск и затова си дошла тук… А не по други причини.
Тя го погледна, но той издържа на погледа й със същата непоколебимост.
— Можем да се въртим в кръг дни наред — каза тя накрая. — Не улесняваш нещата, Пулър.
— Ще го направиш ли?
— Ще позвъня.
— Кажи, че става дума за националната сигурност. Така ще получиш досиетата за отрицателно време. В противен случай ще ни накарат да чакаме с месеци. Кажи им, че ще изпратиш агент от ОКР, който да вземе копия още днес.
— Архиви на телефонна компания отпреди трийсет години и полицейски досиета на четири неразкрити убийства. Това разследване се развива с невероятна скорост.
— Разследванията също еволюират, Нокс. Те се променят. Като живи същества са. И понякога се превръщат в нещо неузнаваемо.
Пет часа по-късно Вероника Нокс научи, че телефонната компания не пази архиви отпреди трийсет години, но за сметка на това двамата с Пулър стояха пред десет кашона с копия на документи — всичко, с което полицията в Уилямсбърг и ФБР разполагаха във връзка с четирите убийства.
Бяха отнесли кашоните в хотелската стая на Нокс и ги бяха наредили покрай стената. Поръчаха си храна в стаята и започнаха да преглеждат документите.
Нокс седеше на леглото. Беше се преоблякла в черен клин и пуловер. Беше боса. Косата й бе вдигната на кок.
Пулър бе със същите дрехи, с които бе прекарал деня. Той седеше на малкото бюро до стената и се взираше напрегнато в снимките и документите. От време на време записваше нещо в бележника си.
Стаята имаше балкон с плъзгаща се врата, която Нокс бе оставила отворена, за да влиза океанският бриз.
Поръчката им пристигна — стек с печени картофи за него, салата със скариди за нея. Той се изненада, когато видя и бутилка червено вино. След като сервитьорката си тръгна, Нокс отвори бутилката и си наля малко в една чаша. Помириса виното и погледна Пулър.
— Не знам за теб, но аз лично мисля по-добре, когато пийна малко вино.
Той кимна бавно.
— Добре.
— Не смятам, че трябва да го оставим да диша. Няма да разкрие допълнително вкуса или аромата си. Виненият лист предлагаше доста добра селекция.
— Тези неща не са по джоба ми. Предпочитам бира.
Тя му подаде пълна чаша и двамата започнаха да вечерят, но продължиха да преглеждат документите. След малко Пулър каза:
— Местните ченгета не са обработили местопрестъплението както трябва, а по всичко изглежда, че и федералните не са се справили добре, след като са се включили.
Нокс завъртя леко виното в чашата си, преди да отпие.
— Много добре знаем колко високи изисквания има старши военен следовател Пулър.
— Това не е шега — отвърна той.
Тя го погледна.
— Не съм казвала, че е шега. И ако не си забравил, виждала съм с очите си как ти обработваш местопрестъпление, затова коментарът ми беше всъщност комплимент. Искам да те помоля да не се заяждаш с мен за всяка изречена дума.
Пулър сведе поглед.
— Извинявай. Този случай…
— Не е като другите. Това ми е ясно, Пулър. Затова да продължим да търсим и да видим какво ще открием. Доколкото разбирам, всички жени са били неомъжени, с добри професии, на по двайсет и няколко.
— Което е необичайно за сериен убиец — отбеляза Пулър. — Те обикновено се ориентират към проститутки, момичета, избягали от дома си, жени, лишени от семейна подкрепа или с рискова професия.
— Така че никой да не го е грижа, когато изчезнат — добави Нокс. — Майка ти обаче не попада в нито една от тези категории. Освен това не е била млада, неомъжена и с добра професия.
— Може да е единичен случай — предположи Пулър. — Или да се е оказала на неподходящото място в неподходящото време. Ами ако я е видял да върви сама, елегантно облечена? Макар да е по-възрастна от останалите жертви, тя изглеждаше доста млада за възрастта си.