— Била е красива жена.
— Виждала ли си я на снимка?
— Както ти казах, подготвих си домашното, преди да дойда тук — отвърна тя. — В момента я виждам пред мен.
— Какво искаш да кажеш?
— Може да си наследил ръста на баща си, но очите, носът, скулите са на майка ти.
Пулър сведе поглед към папката, която държеше в ръце. Почувства се неловко от думите й.
— Никога не съм се замислял върху това.
— Защото ти напомня за загубата? — предположи Нокс.
Пулър не отговори.
— Това съвпадение ми се струва странно — продължи Нокс. — На половин час от Форт Монро действа сериен убиец, чиито жертви са млади жени, а полицията не си прави труда да провери дали няма връзка с убийството на майка ти. Най-малкото е трябвало да съберат информация, особено след като не са имали други улики.
— Повече от странно е. Бих казал необяснимо.
Пулър се пресегна и взе друга папка.
— Какво е това? — попита Нокс, която бе изпила виното си и си наливаше още.
— Досието на ОКР по случая на майка ми. Ако агентът, ръководил разследването, е още жив, може би трябва да говорим с него.
— Смяташ ли, че ще си спомни нещо, което да ни бъде от полза?
— Затова задаваме въпроси.
Прегледаха всички документи, след което Пулър проведе няколко разговора и откри пенсионирания агент на ОКР Винсънт Диренцо. Остави му съобщение, след което стана и протегна едрото си тяло.
— Мисля, че приключихме за днес, Нокс.
Тя бе свалила пуловера си и бе останала по тесен бял потник. Затвори папката, която четеше, изправи се, разпусна кока си и го погледна.
— Не е толкова късно. Освен това не сме изпили виното.
— Минава полунощ — каза Пулър. — Трябва да поспим.
— Добре.
Той я погледна, а тя отвърна на погледа му.
— Какво?
— Знаеш какво, Пулър.
— И как ти хрумна тази идея? — попита тихо той.
— Хрумна ми в резултат на една пропусната възможност в Канзас.
— Искаш да кажеш, че си направила грешка?
— Да.
Той кимна, докато обмисляше думите й.
Тя пристъпи към него и докосна китката му. Големите й очи се впериха в неговите и когато го погали по ръката, през тялото му премина електрически ток.
— Искам го, Джон. Тук и сега. Искам да бъда с теб.
— Добре ли го обмисли? — попита той.
— Не желая да мисля. Предпочитам да ме води сърцето, а не главата.
Пулър се замисли върху думите й, докато тя продължаваше да го гали по ръката.
— Разследваме случай, Нокс. Аз трябва да следвам главата си. Лека нощ — каза той и тръгна към вратата.
Тя го изгледа отчаяно. Въздъхна шумно и се отпусна на леглото.
25
— Съжалявам за снощи.
Нокс извърна пребледнялото си лице към Пулър, който шофираше на запад през Вирджиния. Отиваха на среща с пенсионирания специален агент от ОКР Винсънт Диренцо. Той живееше на брега на езерото Смит Маунтин, близо до Роаноук.
Пулър не откъсваше поглед от пътя.
— Не обичам, когато си играят с мен, Нокс. Не го заслужавам, не и от теб.
— Какво означава това?
— Означава, че много бих искал да узная истинската причина да се появиш.
— Вече ти я казах.
— Не, пробута ми някакво обяснение. Сега искам истината.
Тя скръсти ръце на гърдите си и погледна през прозореца.
— Предполагам, че начинът, по който си изкарвам прехраната, те кара да подозираш, че преследвам скрита цел. Че никога не ти казвам цялата истина.
— Самият аз не бих могъл да се изразя по-добре.
— Върви по дяволите, Пулър!
— Какво ще кажеш за онази сценка, която изигра снощи? Ако това беше опит да спечелиш доверието ми, трябва да кажа, че претърпя пълен провал.
— Добре, предполагам, че си го заслужавам — въздъхна тя. — Съжалявам. — Изправи се на седалката и попита: — Какво знаеш за Винсънт Диренцо?
Раменете на Пулър се отпуснаха с промяната на насоката, която поемаше разговорът.
— Направил е добра кариера в ОКР. Без грандиозни успехи, но и без сериозни провали. Върна обаждането ми тази сутрин и се съгласи да се срещнем.
— Каза ми, че живее край езеро.
— Смит Маунтин. Бях там преди време, докато разследвах един случай. Красиво място. Планините се издигат направо от водата. Всъщност езерото е язовир, чиито води се използват за производство на електроенергия — обясни Пулър. — Дълго е шейсет и пет километра, определено не е обикновено езеро.
— Звучи чудесно — кимна Нокс.
— Трябва да говорим и с полицаите в Уилямсбърг, които са разследвали серийните убийства.