— Вече се свързах с тях. Очакват да им се обадим. ФБР също е участвало в разследването.
Пулър кимна и каза:
— Надявам се да им позвъниш. Ти имаш по-голямо влияние в тези среди от мен.
— Очакваш да проведа доста разговори — отвърна рязко тя.
— Нали затова си тук? Да ми помогнеш.
Тя отново зарея поглед през прозореца и не му отговори.
Винсънт Диренцо беше вдовец, който живееше в сива къща с три спални, разположена в малък залив. В далечината се издигаха планини. Дворът бе добре поддържан, изпъстрен с цветни лехи.
Пулър и Нокс натиснаха звънеца няколко пъти, но никой не им отвори. Нокс надникна в гаража.
— Вътре има кола.
Пулър се огледа.
— Да го потърсим на кея. Времето е хубаво, може да го открием там.
— Чудесно място за живот след пенсиониране — отбеляза Нокс, докато вървяха към кея.
— Очакваш ли да се пенсионираш някога?
— Никой от нас не може да върши тази работа вечно.
— Понякога ми се струва, че не мога да правя нищо друго.
Макар езерото да бе сладководно, Пулър долови мирис на сол във въздуха. Цяла флотилия патици пореха водите, а една моторница, която теглеше скиор, направи завой, за да ги избегне. Патиците зашляпаха още по-бързо.
Пулър и Нокс продължиха по пътеката, която се виеше към брега, и след минута видяха кея. Край него имаше две стоянки за лодки, малък навес с кухня, градинска шатра и барака за инструменти, всичките разположени върху колове във водата, с под от импрегнирана дървесина.
Забелязаха Диренцо до една лодка върху колесар.
Пулър извика името му, Диренцо се обърна и им помаха.
Бившият агент на ОКР бе нисък и мускулест. Стисна здраво ръцете им, когато се запознаваха. Беше облечен с джинси, маратонки и суичър, върху който бе изписано мотото на най-новата кампания за набиране на доброволци в армията. Косата му бе късо подстригана, с преобладаващ сребрист цвят. Мустаците му бяха в тон с нея.
Диренцо бе вдигнал капака на машинното отделение на осемметровата моторница „Чапарал“, която бе качил на колесара.
— Хубава лодка — отбеляза Пулър.
— Добре понася вълните и предлага достатъчно мощност, когато ми потрябва.
— Всичко, за което един моряк може да мечтае.
— Нещо против да продължа да работя, докато разговаряме? — попита Диренцо.
— Абсолютно нищо. Мога ли да ви помогна с нещо?
— Можете да ми подавате инструментите, когато ви кажа.
— С удоволствие.
Диренцо се качи в моторницата и започна да развива някакви болтове.
— И така, случаят „Джаки Пулър“ — започна Нокс.
Диренцо разви следващия болт и го пусна в кофата, оставена на палубата. Помоли Пулър за друг размер гаечен ключ. Той му го подаде и Диренцо разви поредния болт, преди да погледне към него.
— Забелязах, че носите същата фамилия.
— Става въпрос за майка ми.
— Всъщност помня и теб, и брат ти, макар да съм сигурен, че вие не ме помните. Освен това всички познаваха баща ви. — Диренцо започна да развива друг болт. — След като се обади, звъннах на няколко стари приятели, които още са на служба. Носи ти се страхотна слава, старши следовател Пулър.
— Опитвам се да си върша работата така, както ме е учила армията.
— Няма спор. — Диренцо изтри маслото от дланите си и седна на планшира. — През годините често се сещах за случая с майка ти. Най-трудният случай, който съм разследвал някога. Сякаш се беше изпарила. Никой не беше видял нищо, никой не беше чул нищо. Къде ли не рових, за да намеря някоя следа. Изчезнала генералска съпруга? Това означаваше, че не бива да оставя камък необърнат. Но се сблъсках с непробиваема стена. Едва не напуснах ОКР заради това. Имах чувството, че съм се провалил. И не само аз. По случая работиха и други агенти. За бога, ставаше въпрос за Пулър Непримиримия. Бяхме готови на всичко.
— Разговаряхте ли лично с генерала? — попита Нокс.
— Няколко пъти. Както знаете, той е бил извън страната по времето, когато съпругата му е изчезнала.
Пулър и Нокс се спогледаха, но Диренцо не забеляза.
— Не открихме и никакъв мотив — продължи той. — Това ме тормозеше най-много. Почти винаги има мотив. Случайните престъпления, особено на територията на военна база, са голяма рядкост. Хората там се познават.
— По времето, когато е изчезнала майка ми, в Уилямсбърг са извършени няколко убийства — започна Пулър и зачака реакцията на Диренцо.
Бившият агент изтри дланите си и отново взе гаечния ключ. Но не започна да развива болтове. Държеше го в ръка и потупваше ритмично другата си длан.