— Разбира се, че знаехме. Но доколкото си спомням, майка ти не се вписваше в този модел.
— Не е била на възрастта на жертвите, но е изглеждала с поне пет години по-млада — изтъкна Нокс. — А и онази вечер е била добре облечена. Също като жертвите в Уилямсбърг. Те са били млади, с добри професии…
— Но всички други убийства бяха извършени в района на Уилямсбърг. Телата бяха намерени в радиус от седем-осем километра от града.
— Хемптън не е толкова далече. Серийните убийци често излизат извън установения модел. Възползват се от случая.
— Да, това е вярно — съгласи се Диренцо, — но тогава стигнахме до извода, че между двата случая няма връзка.
— И кой взе това решение? — попита Пулър.
— Във всеки случай, не бях аз. Нареждането дойде отгоре.
— От ОКР или от друга агенция?
— От много по-високо. Началството просто сведе заповедите за изпълнение. Не съм сигурен откъде точно дойде нареждането. Знаете как стоят нещата в армията. Длъжен си да изпълняваш заповедите.
Пулър пристъпи по-близо до Диренцо.
— Искам да се уверя, че ви разбирам правилно. Получили сте заповед да не търсите евентуална връзка между изчезването на майка ми и убийствата в Уилямсбърг?
— Никога не съм разследвал убийствата в Уилямсбърг, ако това може да ви послужи за отговор — каза Диренцо, избягвайки погледа на Пулър.
— Не сте ли питали каква е причината за това нареждане? — поинтересува се Нокс.
Диренцо я погледна.
— Постъпих както ми беше заповядано. Вярно, бях следовател, но бях и военен. И както ви казах, изпълних заповедта. Защото, ако армията те учи на нещо… не, ако армията ти набива нещо в главата, то е да изпълняваш заповедите.
— И не сте се замисляли за причината някой висшестоящ да не иска да търсите връзка? — попита Пулър.
— Напротив, мислих върху това. В интерес на истината, много мислих.
— И? — попита Нокс.
— И всички възможни отговори, до които стигнах, ме плашеха до смърт. Затова накрая спрях да мисля по този въпрос.
26
Значи така живееше другата половина. Е, не точно половината, а онази прословута една десета от единия процент.
Роджърс се бе облегнал на едно дърво край пътя, който следваше извивките на брега. Шофирането до тук му бе отнело по-малко от два часа. Още нямаше обед. Щеше да се върне навреме за работа. Разполагаше с няколко часа, за да свърши някои неща.
Оглеждаше имението, скрито зад висока ограда и стоманена порта, която би спряла дори танк „Ейбрамс“. Това бе дворецът, в който прекарваше дните си Крис Балард, основателят на компанията, която понастоящем се наричаше „КБ Екселон“.
Роджърс бе оставил микробуса си на обществен паркинг, в случай че на входа има охранителни камери. Нищо чудно да заснемаха всяка кола, която минаваше покрай имението. А Роджърс не искаше да се появи на запис.
Той огледа имението от всички страни. Беше внушително. Няколко сгради, система от вътрешни пътища, автомобили, хора… В интернет откри въздушна снимка на терена. Балард явно бе напипал златна жила и бе успял да забогатее за сметка на федералното правителство.
Наоколо нямаше кой знае колко удобни места за наблюдение, но Роджърс откри едно. Изпробва няколко позиции, преди да избере онази, която не само да му позволи да надзърне в имението, но и да му осигури прикритие. Съзнанието му регистрира всички входове и изходи, силните и слабите страни, потенциалните скривалища, разположението на охраната… Чакаше търпеливо, докато здрави мъже със светли панталони и ризи с къс ръкав, с бейзболни шапки, пистолети на кръста и слушалки в ушите обикаляха своя периметър.
Четири сгради, включително господарската къща, които сигурно имаха обща площ от две хиляди квадратни метра, бяха разположени около огромен басейн. Една от постройките, която представляваше нещо като лятна къща край басейна, с душове, съблекални и прочие, бе три пъти по-голяма от къщите, в които живееха средностатистическите семейства. Покрай басейна като по конец бяха наредени елегантни шезлонги на равно разстояние един от друг. Имаше още открит бар, барбекю, беседки, пътечки, застлани с каменни плочи, великолепна растителност…
Клетките на просторния гараж за осем коли бяха заети предимно от мерцедеси и бентлита. Роджърс можеше да ги види, защото ролетните врати на гаража бяха вдигнати и двама мъже работеха по един от автомобилите. В източната част на имението имаше хеликоптерна площадка. Отвъд нея, успоредно на брега, се простираше самолетна писта с дължина поне хиляда метра. В далечния й край бе кацнал елегантен реактивен самолет Фалкон 2000.