— В досието няма много улики — добави Пулър. — А и съдебномедицинската експертиза не ви е помогнала с нищо.
Пекъм кимна.
— Убиецът не беше оставил ДНК. Нямаше следи от сексуално насилие. И очевидно е носил ръкавици.
— А рани, получени в резултат на самозащита? Нищо ли нямаше под ноктите на жертвите? Ако ги е удушил, вероятно е имало борба, освен ако не ги е вързал предварително. Но все пак никой не умира без съпротива.
Пекъм погледна Лорн и каза:
— Не бяха вързани. Поне не открихме доказателства за подобно нещо.
Лорн се размърда на стола си и попита:
— Видяхте ли снимките, приложени към досието?
Пулър кимна.
— Снимките не са в състояние да предадат пълната картина на щетите. Когато казах, че жертвите са били удушени, не бях съвсем точен…
— А сега можете ли да бъдете по-точен? — попита бързо Нокс.
— Гърлата им… по-точно, трахеите им бяха премазани. Напълно.
Пулър впери поглед в него.
— Премазани?
— Буквално сплескани, ако трябва да бъда съвсем точен. — Лорн потръпна при тези думи. — Никога не бях виждал нещо подобно, същото се отнася и за патоанатома, а той имаше четирийсетгодишен стаж. След това също не видях нищо подобно, слава богу!
— Сигурни ли сте, че убиецът не е използвал нещо… въже, метален прът, дъска?
— Не, направил го е с ръце. С голи ръце. Това беше очевидно въпреки ръкавиците.
— Значи е бил едър и много силен мъж — отбеляза Нокс.
— Нещо повече. Основата на гръбначния им стълб също беше смазана.
Пулър зяпна смаяно.
— Гръбнакът е бил смазан? Имате ли представа колко трудно е да бъде счупен, да не говорим за смазан? Това е възможно само след падане отвисоко или при автомобилна катастрофа.
— Много добре знам колко трудно е да се смаже кост — отвърна Лорн. — Защото направих проучване. Дори играчите от Националната футболна лига не притежават подобна сила. Те могат да счупят кост, но не и да я смелят на малки парчета.
Инспекторът поклати глава.
— Същото се отнася и до ударите в главата, с които са били убити част от жертвите — добави Пекъм. — Следите показваха, че е използван юмрук. Но въпреки това черепът беше счупен. Съдебният лекар беше убеден, че не става въпрос за множество удари, а само за един.
Нокс не можеше да повярва на ушите си.
— Череп, счупен с един юмручен удар! Сигурни ли сте, че не го е направило животно? Подобна сила може да има само мечка или друг хищник!
— Не е било животно, а човек.
— Не съм срещал такъв човек — отбеляза Пулър.
— А аз не бих искал да срещна — отвърна Пекъм.
— Ами връзката между жертвите? Знаем, че всички са били жени на приблизително една и съща възраст, с добра професия. Но не разполагаме с данни за местоработата им.
— Всичките са работили във фирми, изпълняващи правителствени поръчки — каза Пекъм.
— Това може да разкрие доста за извършителя — отбеляза Нокс. — Може да има зъб на правителството. А може да е работил за федералните или за някой подизпълнител и да е бил уволнен.
— Не се съмнявам, че сте проверили тази вероятност — каза Пулър.
— Доколкото можахме.
— Какво означава това?
— Означава, че работата на убитите жени е била секретна и ни обясниха неведнъж, че не можем да имаме достъп до информация за нея. Ставало въпрос за националната сигурност. Дори днес това означава много, а тогава направо плашеше хората. Затова не получихме абсолютно никакъв отговор на нашите запитвания.
— При разследване на серийни убийства?! — възкликна Нокс.
— Повярвайте ми, ние също не останахме доволни — каза Лорн.
Четиримата се взираха мълчаливо един в друг в продължение на няколко минути.
— Добре — каза Нокс с притаен дъх. — С какво разполагаме в такъв случай?
— Не съм сигурен. Може би с нищо — призна Пекъм.
— До какви изводи стигнаха федералните агенти? — попита Пулър.
— Не знам, защото и ФБР не ни информира за абсолютно нищо. Но мога да ви кажа едно…
Инспекторът се поколеба, явно не знаеше дали да довърши мисълта си на глас.
— Всичко, което можете да ни кажете, ще ни бъде от полза — подкани го Пулър.
— Както сами признахте, смъртта на тези жени заслужава възмездие — добави Нокс.
Пекъм погледна към Лорн, който кимна, и се обърна към Пулър:
— Федералните започнаха да си придават важност от самото начало. Те, както знаете, винаги се държат така. Играеха ролята на големите клечки, дошли да ръководят разследването. И да оберат лаврите в случай на успех. А ние бяхме обикновени ченгета от затънтено градче в Тайдуотър.