— Женил съм се три пъти, но мога да кажа, че чичо ти е бил абсолютно прав — каза той с широка усмивка.
— И аз съм преживял същото с бившата ми — излъга Роджърс. — Имах чувството, че ме е прегазил товарен влак, а тя дори не беше помръднала малкия си пръст. Използва само думи. Бих предпочел Майк Тайсън да ме направи на кайма, отколкото да преживея още веднъж онова, което тази жена ми причини.
Този път Роджърс казваше истината. Точно така се бе чувствал след последната си среща с Клеър Джерико.
— Бог ми е свидетел, че това е самата истина — промърмори Карл.
Роджърс се облегна на стола и си придаде разкаяно изражение.
— Нуждаех се от тази работа. Когато влязох тук, имах само няколко долара в джоба и дрехите на гърба си. Знаеш на какво са способни отчаяните хора. На всичко. Прекалих. Отидох твърде далече. Опитвах се да впечатля шефката и изгубих контрол. — Замълча и си представи, че отново седи пред комисията за предсрочно освобождаване. — И се извинявам за това, което направих — завърши той с дълбоко съжаление.
Карл кимна. После се обърна, повика с пръст бармана и посочи своята чаша. Минута по-късно мъжът донесе още едно уиски, след което бързо се обърна и се отдалечи. Карл бавно плъзна чашата към Роджърс и каза:
— Приемам извинението. Да пием за него.
Роджърс вдигна чашата си и двамата се чукнаха.
— Участвал ли си някога в боеве в клетка? — попита Карл.
Роджърс обви чашата си с длани и поклати глава.
— Не, никога. Никога не съм имал подобна възможност.
— Защо не опиташ? Мисля, че можеш да се справиш с всеки кучи син, когото съм виждал на ринга. Даже можеш да се справиш с всички тях, взети заедно. Ти си невероятно силен, Пол. И аз не съм някой слабак, но никога не съм усещал подобна хватка.
— Добри гени — отвърна Роджърс. — Баща ми беше по-дребен от мен, но можеше да ме скърши на две. Едва не го направи на няколко пъти, когато беше пиян.
— В такъв случай радвам се, че не съм се натъкнал на него, когато е бил пиян.
Двамата пресушиха чашите си и ги оставиха на масата. Роджърс избърса устни и каза:
— Снощи се запознах с Джош Куентин. Този тип пристигна с лимузина, заобиколен от куп красиви жени. Държеше се с тях, сякаш са му собственост. Какво можеш да ми кажеш за него?
— Ужасен задник — каза тихо Карл.
— Госпожа Майърс твърди, че е богат, че има собствена компания, че едва ли не е машина за пари. А няма трийсет. Как е възможно да не го намразиш? Ние ще работим, докато не капнем от умора, а този ще се пенсионира и ще се излежава на яхтата си, преди да навърши четирийсет.
— Това е самата истина — замисли се Карл. — Чух, че е извадил късмет с някаква сделка.
— Голям късмет трябва да е бил.
— Не вярвам в това. Не съм виждал такъв късмет.
— Аз също. И на какво е попаднал?
— Не съм сигурен. Възползвал се е от някаква изгодна възможност. Виж, не казвам, че Куентин е глупак. Не мисля, че е толкова умен, за колкото се смята, но определено е хитър. Попадне ли на златна жила, ще знае как да я експлоатира.
Роджърс кимна.
— Видях го да влиза в салона горе, сякаш притежава цялото заведение.
Карл се приведе малко по-близо до Роджърс и вдигна пръст.
— Е, тук вече попадна в десетката, Пол.
— Моля?
— Джош Куентин е добър клиент. Много добър. Плаща месечна сума за правото да ползва салона на втория етаж. Идва и си отива, когато му скимне. Води когото си иска. Прави каквото си пожелае. А месечната такса покрива всички разходи на бара. Всички. Останалите клиенти — а те са много — са чиста печалба. Това означава, че Хелън също е машина за пари.
— По дяволите! Явно и госпожа Майърс е извадила голям късмет.
Карл вдигна рамене.
— Ами… тя и преди печелеше добре. Доста добре. Но откакто се появи Куентин, нещата се промениха коренно.
— Как са се запознали?
— Нямам представа. Но това започна преди две години.
— В такъв случай ти отдавна работиш с госпожа Майърс.
— Това лято ще станат осем години. Тя е добра жена. Справедлива.
— Вие двамата…
Карл отмести чашата с уиски и поклати глава.
— Не, нищо подобно. Както вече ти казах, приключих с жените. Три провалени брака. Стига ми толкова. Тя не се нуждае от някой като мен в леглото си — стар, дебел, с болни колене…
— А може би тя и Куентин?
— Между тях никога не е имало нещо. Всеки си върви по своята пътека. Освен това той си пада по доста по-млади жени. — Карл помълча и добави: — Макар че тя обикновено се качва горе, когато той е тук. Но вероятно само за да провери дали всичко е наред и да се убеди, че кокошката, която снася златни яйца, е доволна.