— Попитах госпожа Майърс какво правят там, горе, но тя ме скастри на бърза ръка. Реших, че ще ме уволни, задето питам. А аз просто проявих любопитство. Просто не разбирах защо са ни отделни салони. Не че има някакво значение за мен…
Роджърс сведе поглед към празната си чаша в очакване Карл да отговори.
— Ще се изразя така: каквото става там, си остава там. Повярвай ми, опитвал съм се да разбера повече, но когато попитах Хелън, аз също имах опасението, че ще ме уволни.
Малко по-късно Роджърс си сложи микрофона и слушалката и получи съобщение за ергенско парти, което щеше да се проведе в бара. Запъти се към вратата, когато Хелън Майърс го пресрещна и каза:
— Чух, че двамата с Карл сте сключили мир. Или поне са ви видели да пиете заедно уиски.
— Изпих само едно малко, и то преди работно време.
— Не те укорявам, че си изпил два пръста уиски, Пол. Освен това Карл не пие с някого, когото иска да убие.
Майърс изрече това с усмивка.
Роджърс не отговори веднага. Погледът му пробяга от главата й до високите й токчета. Днес тя бе в бежово. Сако, блуза, къса пола, сандали с тънки каишки. Докато вървеше, косата й подскачаше върху раменете й.
— Постигнахме споразумение — отвърна Роджърс.
— Радвам се да го чуя.
— Господин Куентин ще идва ли тази вечер?
— Защо питаш? — присви очи тя.
— Снощи не знаех кой е той. Сега знам. Разбирам, че е важен клиент, и искам да бъда подготвен да го посрещна подобаващо. Нали разбирате, да му осигуря добро обслужване. А и няма да крия, че той оставя щедри бакшиши.
Подозрителният поглед изчезна.
— Радвам се, че мислиш по този начин. Той наистина е важен клиент. Но не, тази вечер няма да дойде.
— Би било добре да знам предварително — продължи Роджърс. — Снощи се получи малко неудобно, но всичко завърши добре. Няма да се случи отново, разбира се.
— Не се съмнявам.
— Е, аз по-добре да вървя — каза Роджърс.
— Желая ти късмет.
— В крайна сметка нещата не опират до късмета, нали? — отвърна Роджърс.
31
Отвън отново го очакваше дълга опашка от нетърпеливи клиенти, но този път нямаше никакви проблеми. Явно случилото се предишната вечер се бе разпространило с удивителна скорост сред редовните посетители на „Камуфлаж“.
Роджърс видя Карл да си тръгва към един и половина, последван от Хелън Майърс в два. Карл му махна за „довиждане“. Майърс не си направи труда.
В три часа барът вече бе достатъчно празен и чист, за да може персоналът да започне да се разотива. Роджърс предложи да заключи вратата и да включи алармената система.
Накрая той остана последен в цялото заведение. И по-рано бе обърнал внимание на охранителните камери. Те бяха монтирани навсякъде — не само около бара, но и отвън. Роджърс бе забелязал и още нещо: по стълбите, които водеха към ВИП салона, нямаше камери. Всъщност на целия втори етаж нямаше нито една камера. Явно някой не искаше да се документира онова, което ставаше там, и Роджърс се запита каква е причината.
Изкачи стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж. Застана в коридора на втория етаж и се огледа. Видя само една врата, макар помещението, към което водеше тя, да заемаше цялата дължина на коридора. Роджърс предположи, че преди мястото да бъде преустроено в бар, тук е живял собственикът на сградата. Натисна дръжката на бравата. Беше заключено.
Изпробва ключовете, които носеше в джоба си. Извади късмет още с третия. Отвори вратата, влезе и я затвори. Нямаше фенерче, но не се нуждаеше от него. Виждаше удивително добре на тъмно. Обиколи стаята, която се оказа комфортно обзаведена. Всъщност стаята не беше само една, а водеше към друга. Роджърс отвори вратата към нея и видя голямо легло. Завивката бе опъната като по конец. Той предположи, че Куентин и жените, които водеше, едва ли я бяха оставили в това състояние.
Какво обаче ставаше тук? Дали това бе просто място, където Куентин прелъстяваше мацки?
Но предишната вечер в компанията му имаше и други мъже. Нима момчетата се редуваха да мачкат завивките? Така ли плащаше той бонуси на мениджърите в своята компания? И защо точно в бара? Куентин разполагаше с вила на брега на океана на по-малко от два часа път от тук. Нищо чудно да имаше и апартамент в града. Защо ще идва в тази стая и всеки месец ще харчи огромна сума за подобна привилегия?
Роджърс претърси помещението и не откри абсолютно нищо. А той умееше да претърсва. Затвори вратата след себе си и заключи. Напусна бара, като преди това включи алармената система.