— Баща ти беше мой добър приятел и наставник. Затова, да, следя кариерата ти. Знам какво направи в Западна Вирджиния. Както и че брат ти беше несправедливо пратен в затвора. Можеш да се гордееш с безупречна служба в името на родината както на бойното поле, така и извън него. — Хол отпи отново, остави чашата си и добави: — Това е причината да си тук тази вечер.
— И защо съм тук?
Хол се облегна на стола си.
— Става нещо, Пулър, но не съм сигурен какво точно.
— Вие сте вицепрезидент, сър, как е възможно да не знаете?
Хол се засмя вяло.
— Това е огромна страна с много сложно управление, чиито структури се простират до всяка точка на земното кълбо. Никой не знае всичко. Дори президентът, какво остава за неговия заместник.
— И как се вписвам аз във всичко това?
— Намирам се в неизгодно положение, чувствам се изолиран, Пулър. Но в случая това ме радва. Баща ти промени насоката, която пое животът ми. Запознат съм със сегашното му състояние, както и с писмото с обвиненията срещу него. Не им повярвах нито за миг. Знам, че родителите ти имаха разногласия, но баща ти щеше да даде живота си, за да защити съпругата си. Както и синовете си. Участвах в много мисии по света под негово командване. Бях по-младши офицер, но се ползвах с доверието му. Не минаваше ден, без да говори за семейството си.
— Никога не ми е казвал — отвърна Пулър.
— Такъв си беше баща ти, човек на действието, не на приказките. Това правеше службата под негово командване по-трудна. Той очакваше Херкулесови усилия от всички ни. Но никога не е искал някой от нас да направи нещо, което самият той вече не е правил.
— Да, сър, така беше — съгласи се Пулър.
— Което ни връща на сегашната ситуация. И на теб. За момента армията е отложила обсъждането на оставката ти и те с пуснала в безсрочен отпуск. Какво ще правиш през това време, си е твоя работа. — Хол вдигна ръка в знак на предупреждение. — Но не забравяй, че в подобна ситуация не можеш да се ползваш с подкрепата на ОКР, нито на армията изобщо. Това е най-доброто, което успях да издействам.
Пулър го изгледа с любопитство.
— Да издействате? От кого, сър?
Хол се надигна от мястото си и Пулър веднага стана.
— Това е всичко засега, синко. Искам да знаеш, че тази среща не се е състояла никога.
Хол протегна ръка. Пулър я стисна.
— Предай на баща си много поздрави от мен. Знам, че вероятно няма да разбере какво му казваш, но въпреки това го направи.
— Непременно, сър.
— Много ми се иска да можех да отида и да го видя.
— Ще му бъде приятно, сър.
— И още нещо, Пулър.
— Да, сър?
Вицепрезидентът пристъпи към него.
— Отваряй си очите на четири. Следи всички посоки на компаса, синко. Всички. Можеш да имаш доверие само на себе си. На никой друг. В това разследване нямаш приятели. След тази вечер няма да можеш да разчиташ и на мен. Направих всичко това от уважение към баща ти, но не мога да ти помогна повече. Оттук нататък те очаква тежка битка, която ще трябва да водиш от неизгодна позиция.
— А брат ми? Да не би да ми казвате, че не мога да имам доверие и на него?
— Приятна вечер, Пулър. И късмет. Сигурен съм, че ще ти потрябва.
33
Черният джип остави Пулър пред дома му. Агентите му върнаха телефона и пистолета. Той влезе в апартамента си и се отпусна бавно на един стол. Мислите му бяха объркани.
Пулър бе участвал в бойни действия, бе убивал и сам едва не бе загинал. Цялото му тяло бе осеяно с белези. Бе работил усърдно и бе станал добър следовател. Но нищо от това не го бе подготвило за решаването на проблема, пред който бе изправен.
През целия си живот бе търсил нещо, което да го доближи до истината. А сега за пръв път в живота си имаше чувството, че истината няма никакво значение. Това бе удивително признание, което не бе предполагал, че ще направи. От болничната стая на баща си се бе озовал направо в тресавище, което сякаш нямаше дъно.
Извади документите си от ОКР и впери поглед в сребристия орел върху значката. Прокара пръсти по крилата му, сякаш се надяваше, че това докосване ще избистри ума му. Не се получи.
Прибра документите и провери пистолета си. В спалнята си държеше още един, резервен. Стана, извади го и го пъхна в кобура на кръста си. Почувства се по-добре.
Малко неща можеха да разтревожат Джон Пулър. Когато си преминал през ада и си оцелял, когато си видял безброй начини, по които едно човешко същество може да убие друго, се променяш по необратим начин. В някои отношения това те прави по-силен, позволява ти да действаш с повече увереност в момент на нужда независимо от опасностите. Онези, които не са толкова корави, изпадат в безпомощност, напълно парализирани в трудни условия. И умират.