Върна се в спалнята и вдигна Балард от леглото без никакво усилие, сякаш бе лек като перце. В интерес на истината, Роджърс изобщо не усещаше нищо. Да не говорим, че за него самият Балард бе нищо. Определено не заслужаваше да води толкова спокоен и луксозен живот.
Отнесе го до прозореца, остави го на пода и надникна навън. Не видя никого. Целият вътрешен двор бе покрит с каменни плочи. Той изправи Балард, хвана го едновременно за едното рамо и за долнището на пижамата, повдигна го и го хвърли с главата напред през отворения прозорец.
Проследи падането му. Не бе сигурен дали старецът ще се събуди и ще види смъртта с очите си. Не че имаше значение.
Тялото се стовари върху каменната настилка. Ударът отекна горе. Роджърс изчака, отброявайки секундите наум. После чу тропот от стъпките на тичащи мъже. Охранителите се събраха край кървавата маса под прозореца. Роджърс знаеше какво ще направят сега.
Изтича в другата стая и излезе през прозореца, през който бе дошъл, като не пропусна да го затвори след себе си. После се спусна по гладката стена и скочи на земята в мига, в който лампите в цялата къща светнаха.
Докато подминаваше третия етаж, надникна през отворения прозорец и видя Сюзан да скача от леглото и да намята халат, преди да се втурне към коридора.
Той стигна до зида, който ограждаше имението, точно когато някой отвори прозореца, през който бе излязъл. В следващата секунда Роджърс се прехвърли през зида, така че онзи, който погледна навън, не видя нищо.
Роджърс хукна към микробуса. Точно два часа по-късно влезе в стаята си в Хемптън. Седна на леглото, извади телефона си и разгледа част от снимките, които бе направил.
На една от тях видя Клеър Джерико и Крис Балард, който изглеждаше по-млад в сравнение с тази вечер, но все пак прехвърлил седемдесет. Това означаваше, че Джерико е жива. Или поне че е била жива допреди няколко години.
Роджърс сграбчи импулсивно ключовете си и излезе. Трябваше да види едно място. Всъщност няколко места.
И това трябваше да стане веднага.
35
Беше една евентуална възможност. Нищо повече.
Пулър бе напуснал апартамента си много късно, затова сега му оставаха по-малко от два часа до изгрев-слънце. Отдавна трябваше да е заспал, но сънят бе последното нещо, за което мислеше в момента.
Намираше се на десетина минути от Уилямсбърг. В багажника на шевролета му лежеше платнената чанта, в която имаше всичко необходимо, за да извърши задълбочен професионален оглед на което и да било местопрестъпление. Единственият проблем бе, че бяха минали трийсет години и съответно нямаше местопрестъпление, което да оглежда.
Но може би не беше така. Затова идваше в Уилямсбърг.
Той влезе в града, отби встрани и прегледа списъка с четири имена и адреси срещу тях. Това бяха имената на четирите жертви и местата, на които са били открити телата им.
Две се намираха на територията на колежа „Уилям и Мери“, най-стария в страната след Харвард. Това беше място, на което умни, много умни млади хора идваха да се учат. Но това бе и мястото, което серийният убиец бе използвал, за да се отърве от телата на половината си жертви.
Другите две бяха намерени на различни места, но все пак в рамките на града.
Пулър стигна до първото място, спря и излезе от колата. Извади фотоапарата и тръгна към горичката, в която преди трийсет години под купчина листа било открито тялото на Джейн Ренър. Отиде до въпросното място и се огледа. Видя само гола земя. Нямаше следа, която да подскаже, че тъкмо тук някой изрод е изхвърлил тялото на млада жена. Направи няколко снимки на самото място и на околността. Не се виждаше жива душа, което означаваше, че най-вероятно преди трийсет години тук е царяла същата пустош.
Съдебномедицинската експертиза бе установила, че Ренър не е била убита тук. На мястото била открита прекалено малко кръв. А по трупните петна си личало, че тялото е местено след смъртта. Това беше елементарно. Спреше ли сърцето, кръвта преставаше да циркулира и поради гравитацията се събираше в най-ниските части на тялото. Ако човек умреше по гръб, кръвта се стичаше предимно в гърба и седалището, както и в задната част на бедрата и прасците. Ако тялото останеше неподвижно за определен период, дори да бъдеше преместено впоследствие и обърнато по лице, кръвта щеше да си остане там, където е била.
Това се бе случило с Джейн Ренър. Убиецът я бе пренесъл мъртва тук. Тя бе висока метър и седемдесет и тежеше шейсет и три килограма, което означаваше, че пренасянето й не е било лесна работа. Но един силен мъж, метнал тялото на Джейн Ренър на рамо, би изминал някак си разстоянието от улицата до тук. А мъж, който можеше да пречупи гръбначен стълб, не би срещнал никакви проблеми да носи жертвите си.