Мъж във военна униформа, който носеше куфар. Качи се в колата си и потегли.
После видя жена, току-що слязла от такси, да върви към хотела с куфарче на колелца.
Пулър погледна часовника си. Оставаха две минути.
Грабна сака си и го метна на рамо. Имаше чувството, че няма да се върне в стаята. Пъхна пистолета в джоба на якето си. Повика асансьора и се спусна на партера. Фоайето бе празно, с изключение на жената, която бе видял преди малко. Тя стоеше на рецепцията, а сънената служителка я регистрираше.
Пулър огледа външната врата. Ако Нокс го чакаше отвън, каква ли можеше да е причината? Зачуди се и какво ли бе правила през това време. Прекоси фоайето и излезе навън. Бързо я откри. Но само защото тя пристигна пред входа с черен седан.
Нокс свали прозореца и той попита:
— Какво правиш?
— В момента ли? Спасявам ти задника. Качвай се! — отвърна тя.
— Чантата ми е в колата.
— Вече не е. Прибрах я в багажника.
— Но ключът е в джоба ми.
— Не ми трябваше ключ — отвърна Нокс. — Качвай се!
— Защо не вземем моята кола?
— Не става, Пулър.
— Искаш да кажеш, че я следят?
— Ще ти обясня. А сега се качвай!
Пулър хвърли сака си на задната седалка и седна до Нокс. Тя натисна педала на газта и колата полетя по паркинга.
— Какво, по дяволите, става, Нокс?
— Ще ти кажа каквото знам, но няма да ми повярваш.
37
Роджърс непрекъснато поглеждаше в огледалото през целия път до мотела, където бе отседнал. Зад него имаше някаква кола. Забеляза я още на мястото, където бе захвърлил първия труп, а също и на третото, и на четвъртото място. После той побърза да се качи на магистралата.
Прокле се наум, че е минал покрай тези места. Но онова нещо в главата му го беше принудило да го направи. А то, както бе установил Роджърс, можеше да го принуди да направи абсолютно всичко.
Сега той седеше на леглото в мотелската си стая и обмисляше случилото се. Кой би могъл да е мъжът в колата? Този човек бе пристигнал на първото място, преди той да мине оттам. Вярно, това можеше да е съвпадение, но впоследствие го бе видял на третото и четвъртото място. Нищо чудно да е бил и на второто, но да са се разминали.
Полицай ли беше? Нима бяха възобновили разследването на убийствата? Да, така и не бяха открили нищо навремето. Може би ставаше въпрос за повторно отваряне на студените досиета.
И аз се натресох там точно в този момент.
Роджърс извади телефона си и провери последните новини. Не откри онова, което очакваше. Светът не подозираше за смъртта на Крис Балард, а смяташе, че милионерът продължава да живее зад крепостната си стена. Охранителите несъмнено бяха повикали вече полицията и тя бе започнала разследване. Но явно медиите още не бяха информирани.
Роджърс бе положил усилия смъртта на Балард да прилича на самоубийство. Дори старецът да не можеше да ходи, пак би могъл да допълзи до прозореца и да се хвърли от него. Но независимо дали ставаше въпрос за убийство или самоубийство, информацията за смъртта му щеше да стигне до медиите.
През следващите два часа Роджърс не спря да сърфира из новинарските сайтове. Нищо.
Слънцето бе изгряло напълно. Роджърс се преоблече и отиде в ресторанта на мотела. Докато закусваше, не спря да проверява телефона си за новината. Отново нищо, което можеше да означава само едно: прикриваха случилото се. Или не бяха повикали полицията, или ченгетата бяха пристигнали, но шефовете им бяха решили да не споменават и дума пред медиите. Вероятно се опитваха да определят дали е убийство или самоубийство, преди да направят изявление. Стигнеха ли до извода, че става въпрос за убийство, може би щяха да се досетят, че Роджърс се е върнал, за да си отмъсти.
И което бе по-важното, тя щеше да разбере.
Клеър Джерико притежаваше невероятен интелект. Но и тъмна страна. Роджърс отдавна не изпитваше състрадание. Бе лишен от това чувство, както и от много други неща. Тя, от друга страна, не изпитваше състрадание по рождение. Тя бе човекът, който го създаде. Може би по свой образ и подобие. Просто Роджърс не разполагаше с познанията и уменията да проникне по-дълбоко в психологията на онези събития.
Върна се в стаята си, легна на леглото и затвори очи. Но не заспа. Спомените го отнесоха трийсет години назад, след което се фокусираха върху пет жени.
Не ги бе избрал случайно. Между тях имаше нещо общо.
Аз.