Нокс поклати глава.
— Дори да си прав, правителството няма да иска това да се разчуе. Помисли си само как ще се отрази на проектите, по които се работи в момента. И дори тези хора да са пенсионери или покойници, скандалът ще съсипе репутацията им. А някои от тях може още да са на власт.
— Което обяснява укриването на информация, прекратеното разследване, възлагането на други случаи на Хъл и на мен… Просто не искат истината да излезе на бял свят.
— Четири неразкрити убийства — отбеляза Нокс. — Четири семейства не могат да намерят покой, да не би да пострада нечия репутация.
— Пет семейства може би — каза тихо Пулър.
— Да, може би пет — съгласи се Нокс и го погледна изпитателно. — Знам колко ти е трудно.
Двамата помълчаха известно време, преди тя да попита:
— Откъде ще започнем? И как?
— Казах на Шайрин да забрави за случая.
— Защо?
— По същата причина, поради която те съветвам и ти да направиш същото.
— Не говориш сериозно! — отвърна Нокс.
— Напротив, много съм сериозен. Аз имам причина да доведа това разследване до край. Ти нямаш. Не искам да се простиш с кариерата си, а може би и с живота си заради това. Едва не загина, докато помагаше на мен и брат ми. Не мога да поема този риск отново.
— Но аз вече съм тук!
— Благодарен съм ти за това, което ми каза. То ми дава отправна точка. Нататък обаче трябва да продължа сам.
— Пулър!
Той отвори вратата на колата, взе сака, отвори багажника, грабна платнената чанта, метна я на рамо и се надвеси над отворената врата.
— Благодаря ти, Нокс. Длъжник съм ти.
— Джон, моля те, не го прави.
Той затвори вратата с коляно и тръгна по тротоара.
39
Роджърс зае мястото си на входа на бара и видя над петдесет души, наредили се на опашка. Клиентите извадиха документите си за самоличност и той се зае с проверката им. Два часа по-късно пристигна познатата лимузина, от която слязоха Джош Куентин и абсолютно същата компания.
С едно важно изключение. Сред гостите на Куентин бе и Сюзан Дейвис, облечена с тясна мини пола и тясна блуза без ръкави. Роджърс забеляза, че голите й ръце имат слънчев загар. На едното й рамо имаше татуиран дракон. Тя държеше пластмасова чашка. Роджърс се съмняваше, че в нея има безалкохолна напитка.
Явно Сюзан не скърбеше за покойния Крис Балард. Нито пък широко усмихнатият Куентин.
— Пол, нали? — попита Куентин, когато наближи входа.
Роджърс кимна и каза:
— Заповядайте, господин Куентин. Можете да влезете заедно с вашите гости.
Младият мъж пъхна стодоларова банкнота в ръката на Роджърс и го потупа по рамото.
— Браво на теб.
— Благодаря, сър.
Куентин стисна рамото на Роджърс.
— Леле, твърдо е като камък. Тренираш ли, Пол?
— По малко.
— Аз си падам по екстремен фитнес. Но той е подходящ за млади хора. Може да не ти понесе, колкото и силен да изглеждаш. Има прекалено много кардиоупражнения.
— Сигурен съм, че ще ми бъде трудно, сър.
— Възрастта не прощава на никого.
Сюзан го погледна, когато минаваше покрай него.
— Хубава татуировка — отбеляза Роджърс.
— Хубава шапка — отвърна тя.
Лимузината се върна в два сутринта. Роджърс придържаше вратата на бара, докато Куентин и групата му излязат. Куентин пъхна още една стодоларова банкнота в ръката му.
Роджърс изпрати гостите и забеляза, че Сюзан не е сред тях.
— Не липсва ли някой? — попита той.
— На Сюзан й прилоша горе — отвърна раздразнено Куентин. — Реших, че е по-добре да поспи. Ще изпратя кола да я вземе сутринта.
— Аз мога да я откарам до дома й, господин Куентин.
— Тя живее чак в Северна Каролина.
— Няма проблем. Ще изчакам да се събуди.
Куентин го потупа по ръката.
— Благодаря, Пол. Ще й пратя есемес да я уведомя какво сме се разбрали. Тя ще ти даде адреса.
С тези думи Куентин се качи в лимузината. Роджърс го проследи с поглед. Реши, че или е много доверчив, или много глупав. Току-що бе оставил своята изпаднала в безсъзнание любовница в ръцете на напълно непознат човек. А може би не му пукаше.
Роджърс се върна в бара и помогна за почистването. Майърс и Карл си бяха тръгнали по-рано. Дори някой да знаеше, че Сюзан е припаднала горе, не го показа с нищо.