После всички си тръгнаха и Роджърс остана с ключовете от бара в ръка. Заключи входната врата, качи се на втория етаж и откри, че ВИП салонът не е заключен. Отвори вратата и светна лампата.
Не намери Сюзан в първото помещение, затова влезе в спалнята. Видя я просната на леглото, както майка я е родила. Пристъпи към нея, огледа се, видя одеяло, метнато на един стол, взе го и я зави. После седна на същия стол и зачака.
Чу писукане и мигом се напрегна. После забеляза телефона й на нощното шкафче. Дисплеят му светеше в знак за получено съобщение.
Роджърс го погледна.
> Трябваше да тръгвам, скъпа. Имам важна среща рано сутринта. Пол, охранителят, ще те заведе у дома в СК, когато се събудиш. До скоро, Джош.
Роджърс седна отново и впери поглед в спящата жена. Тя се въртеше и мяташе насън, на няколко пъти изрита одеялото. Всеки път Роджърс ставаше и я завиваше.
Накрая, към четири сутринта, Сюзан се надигна в леглото, отметна одеялото и погледна право към Роджърс.
— Кой си ти, по дяволите?
Изобщо не изглеждаше смутена от голотата си.
— Телефонът ви ще обясни.
— Какво?
— Имате съобщение от господин Куентин.
Тя се огледа, взе телефона и прочете есемеса.
— Ти ли си Пол? — попита уморено Сюзан.
— Стоях на входа, когато влязохте. Аз съм охранителят.
Тя сведе поглед към голите си гърди.
— Къде са ми дрехите?
— Нямам представа. Завих ви с одеялото.
Роджърс стана и се огледа. После приклекна и извади полата, блузата и сутиена й изпод леглото. Остави ги до нея и каза:
— Ще ви изчакам в другата стая, докато се облечете.
След което затвори вратата зад гърба си.
Чу я да става от леглото. А после да се спъва. Явно се бе ударила, защото изруга гръмогласно. Минута по-късно вратата се отвори. Сюзан още закопчаваше полата си.
— Някаква представа къде са ми обувките? — попита сърдито тя.
Роджърс вдигна една възглавница от канапето и показа чифт обувки на висок ток.
— Благодаря — каза Сюзан, седна и започна да се обува.
Докато слизаха по стълбите, Роджърс каза:
— Опасявам се, че мога да ви предложа само един раздрънкан микробус.
— Ако в тази воняща дупка имаше „Юбер“, щях да си поръчам такси. Живея в Северна Каролина. До там са два часа път.
— Господин Куентин ми каза.
— Господин Куентин ме е зарязал.
— Така изглежда.
— Задник!
— Искате ли да ви откарам в някой хотел? Можете да се приберете у дома и утре. Всъщност вече е утре. Имах предвид, по-късно през деня.
— Не, вече съм напълно будна. По-добре да тръгваме.
Роджърс заключи бара, след като включи алармата, и двамата се отправиха към микробуса. Качиха се и, за нейна чест, Сюзан не се оплака от състоянието му. Сви се на седалката си и затвори очи.
— Ще трябва да ме упътвате — каза Роджърс.
— Излез на магистралата за Норфък. После ще ти кажа накъде да караш.
— Добре.
Роджърс подкара към магистралата.
Тя му даваше указания, макар той добре да знаеше пътя. Не след дълго наближиха островите Аутър Банкс. Толкова рано сутринта почти нямаше движение.
— Отдавна ли познавате господин Куентин? — попита Роджърс.
Тя го погледна с подпухнали очи.
— Защо питаш?
— Ей, така. Просто за да си говорим.
— Престани да питаш. Не те познавам.
— Съжалявам.
Той се загледа през предното стъкло към изгрева на хоризонта. Изведнъж му хрумна, че Сюзан Дейвис е на същата възраст като убитите жени.
— От около пет години — отвърна изненадващо тя.
Роджърс я погледна. Сюзан отвърна на погледа му.
— Познавам го от около пет години.
— Госпожа Майърс каза, че е преуспяващ бизнесмен. Изгряваща звезда или нещо подобно.
— Мисля, че е права.
— Явно разполага с доста пари.
— О, да, няма никакви проблеми с парите.
— Как се запознахте? Сигурно е било след колежа. Знам, че е към трийсетте.
— Защо мислиш, че съм била в колеж?
Роджърс сви рамене.
— Нима повечето съвременни млади хора не завършват колеж?
— А ти учил ли си в колеж?
— Ако бях учил, едва ли щях да работя като охранител на тази възраст.
— На колко години си?
Той й каза и попита:
— А вие?
— Никога не бива да питаш една жена за възрастта й.
— Не знаех.
— На трийсет и една. — Тя се пресегна и опипа рамото му. — Изглеждаш по-възрастен в лицето, но тялото ти е мускулесто като на спортист. Мислил ли си някога да си направиш фейслифт?
— Сигурно ви е трудно да го повярвате, но не ми е минавало през ума.