Роджърс остави няколко банкноти на масата.
— Готова ли си да тръгваме? — попита той Сюзан.
Тя го погледна с отворена уста и кимна. Роджърс не искаше ченгетата да го заварят тук. Част от клиентите, предимно по-възрастни, изръкопляскаха одобрително, когато той и Сюзан минаха покрай тях.
Излязоха на паркинга и се качиха в микробуса. Роджърс включи на скорост и потегли.
— Това беше невероятно! — възкликна тя. — Кой те е научил да се биеш така?
— Трудният живот, предполагам.
— Я пак ми кажи как се казваш?
— Пол.
— Пол кой?
— Просто Пол.
Тя се облегна на седалката и впери поглед пред себе си.
— Истината е, че познавам онзи тип.
— Добре.
— Все попадам на неподходящи мъже.
— Не си първата.
— Откъде си? — попита тя.
Той я погледна.
— Какво, семейството ми ли имаш предвид?
— Например.
— В такъв случай не съм от никъде. Просто съм… тук. Нямам семейство. Съвсем сам съм.
— Мога да кажа същото за себе си — кимна тя.
— Стига, прекалено млада си, прекалено красива, за да стоиш сама.
Сюзан махна с ръка.
— Баща ми умря в затвора. Гръмна някакъв наркодилър, който му пробутал некачествена кока. Майка ми пушеше крек от сутрин до вечер и накрая умря от това.
Той я погледна.
— Шегуваш ли се?
Тя се усмихна.
— Може и да се шегувам. — После помръкна и добави: — А може и да казвам истината. Знам, че откакто станах на тринайсет, съм принудена да се оправям съвсем сама.
— В такъв случай не си учила в колеж, нали?
— Изкарах един семестър в Университета на Източна Каролина. А там позволих на един идиот да ме изчука от скука. Но ти знаеш за това.
Тя се засмя, после стана сериозна. Пресегна се и постави ръката си върху неговата. Изражението й издаваше намеренията й по недвусмислен начин. Въпреки това изминаха няколко секунди, преди Роджърс да осъзнае какво е намислила. Беше изненадан.
— Стига, аз съм само един грозен старец, който се нуждае от фейслифт. Сама го каза.
Тя продължи да го гледа и да гали ръката му. Роджърс не откъсваше поглед от пътя пред себе си.
— Кога за последен път си бил с жена? — попита тя.
Той се извърна и видя, че е вперила поглед в него.
— Отдавна.
— Личи си.
Роджърс продължи да следи пътя. Не познаваше тази жена. Тя работеше за Балард. И се чукаше с Куентин. Очевидно се чукаше с всеки, който я пожелаеше. Роджърс нямаше представа защо я защити в онази закусвалня. Това не бе негова работа. Но въпреки това го направи.
— Пол? — каза тя. — Може би трябва да отбием.
Роджърс спря зад един търговски център и я погледна. За пръв път я поглеждаше истински. Не като средство, което да го отведе до целта. Не като възможност да се добере до Джерико. Не като потенциална жертва. Погледна я по начина, по който един мъж гледа жена при определени обстоятелства. И видя красиво момиче, което го желае.
Роджърс примигна. В съзнанието му изскочи неясен спомен. Млад мъж. Млада жена. Плът върху плът. Тела, слети в едно. Всичко това беше… чудесно. Не бе изпитвал подобно усещане преди.
Ръката й спря да го гали. Сюзан се наведе към него и го целуна.
— Хайде — подкани го тя, провря се между седалките и мина в товарното отделение на микробуса.
Роджърс я последва бавно. Тя се обърна, целуна го отново и започна да се съблича. Той огледа безпорядъка отзад, а после Сюзан, която захвърли дрехите си на мръсния под. Забеляза едно покривало, взе го и го разстла на пода.
— Колко мило — усмихна се тя и се излегна върху покривалото.
Вече два пъти я бе виждал гола. Но този път беше различно. Тялото й беше… красиво. Дори драконът на рамото й го възбуждаше.
Сюзан се пресегна да съблече якето му, при което притисна гърдите си към него. Когато започна да разкопчава ризата му, той я спря.
Тя го погледна объркана.
— Не го ли искаш?
Роджърс мислеше усилено. Не, не искам да видиш белезите ми.
— По-добре да го направим така — отвърна той.
Легнаха върху покривалото и Роджърс се надвеси над нея.
— Можеш да останеш с дрехи — каза тя, — но ще трябва да разкопчаеш панталона си.
Помогна му да го направи, след което той се намести върху нея. Имаше чувството, че мозъкът му го подвежда. В яда си сграбчи един рафт, монтиран върху страничния панел, и стисна толкова здраво, че го счупи и от него се посипаха инструменти.
— По дяволите, какво беше това? — попита Сюзан и понечи да се изправи.
— Нищо… нищо — отвърна Роджърс и я побутна внимателно назад.