— Благодарим ви за отделеното време, Пулър — каза полковникът. — Агент Хъл ще се свърже с вас.
— Разговаряхте ли с Линда Демирджиян? — попита Пулър. — И със съпруга й?
— Както вече казах, от ОКР ще се свържат с вас — отвърна Хъл. — Благодаря ви за отделеното време. Съжалявам, че ви донесохме такава неприятна вест.
Двамата си тръгнаха, а Пулър остана на място, забил поглед в пода. Няколко секунди по-късно извади телефона си. Робърт вдигна още след втория сигнал.
— Здравей, братле, затънал съм до гуша в работа. Ако си се върнал във Вирджиния, часовата ни разлика е осем часа. Мога да ти звънна…
— Боби, имаме голям проблем. Става въпрос за татко.
— Какво се е случило?
Пулър му предаде събитията от последния час.
Брат му не пророни нито дума през следващите трийсет секунди. Пулър чуваше само дишането му.
— Какво си спомняш от онзи ден? — попита накрая Робърт.
Пулър се облегна на стола и прокара длан по челото си.
— Играех навън. Обърнах се към прозореца и видях мама там. Беше по хавлия, а главата й беше увита в кърпа. Явно току-що бе излязла от банята.
— Не, имам предвид по-късно.
— По-късно ли? Тогава я видях за последен път.
— Не е вярно. По-късно вечеряхме заедно и тя излезе. Дъщерята на съседите дойде да ни гледа.
Пулър се изправи.
— Не си спомням. Къде отиде тя онази вечер?
— Нямам представа. При някоя приятелка сигурно.
— И не се върна?
— Очевидно — отвърна рязко Робърт. — А татко е бил в страната. Макар да каза на полицаите, че е бил в чужбина.
— Откъде знаеш какво им е казал?
— Агентите на ОКР дойдоха у нас, Джон. Още на следващия ден. Татко беше вкъщи. Разговаряха с него. Ние с теб бяхме на горния етаж, но аз успях да ги чуя.
— Защо не си спомням нищо от това, Боби?
— Защото беше на осем години. Изобщо не разбираше какво се случва.
— Е, ти пък не беше навършил десет.
— Никога не съм бил като другите деца, Джон. Много добре знаеш това — каза брат му. — Преживяхме труден период. Вероятно съзнанието ти е блокирало част от спомените. Един вид защитен механизъм.
— Ще ни разпитат. Татко също.
— Могат да разпитат само нас. Не мисля, че ще получат какъвто и да било отговор от него.
— Но татко може да разбере какво го питат. Следователите смятат, че той е убил мама.
— Не виждам как можем да им попречим, Джон. Става въпрос за криминално разследване. Запознат си с процедурите по-добре от мен.
— Мисля, че трябва да му наемем адвокат.
— Познаваш ли някой добър?
— Шайрин Кърк. Наскоро напусна Военния съд и започна частна практика.
— В такъв случай трябва да й позвъниш.
— Спомняш ли си Линда Демирджиян?
— Да. Симпатична жена. С мама бяха близки приятелки.
— Възможно ли е онази вечер да е отивала у тях? — попита Пулър.
— Нямам представа. Не ми каза къде отива.
— Демирджиян е убедена, че татко е убил мама.
— Чудя се какво я е навело на тази мисъл. Онези от ОКР са открили, че той е бил в Щатите, макар да е казал, че не е бил. Но това е станало едва след като са получили писмото й и са започнали разследване. Сигурно е имала други основания да твърди това.
— Ще открия какви.
— Смяташ ли, че ще ти позволят да разследваш случая? Та това е баща ни! Забрави ли, че не ти позволиха да участваш в разследването на моя случай?
— А ти забрави ли, че аз все пак го разследвах?
— И това едва не съсипа кариерата ти. Съветът ми е да стоиш колкото се може по-далече от разследването.
— Не, не можем да седим със скръстени ръце, нали така, Боби.
— Остави ме да проверя нещо и ще се свържа с теб.
— Ти… ти нали не смяташ, че… — Пулър не намери сили да довърши изречението.
— Истината е, че не мога да бъда сигурен в нищо. Ти също.
5
Беше третият ден, откакто Пол Роджърс бе излязъл на свобода. През това време не бе спрял нито за миг. От затвора вече го деляха повече от хиляда и шестстотин километра.
Бе следил новините за двойното убийство в онази уличка. Според вестниците полицията била склонна да приеме версията за скандал с фатален край за мъжа и жената. Между тях явно бил възникнал конфликт, защото свидетели ги видели да се целуват в автобуса.
Да, помисли си Роджърс, наистина възникна сериозен конфликт.
На втория ден от излизането си на свобода той открадна очукан шевролет от някакъв автосервиз, след като подмени номерата му с други, откраднати от наказателен паркинг. Този ден измина хиляда километра, а на следващия — близо шестстотин.
Похарчи част от парите си за бензин и още толкова за храна. Спеше в колата, като първо си намираше подходящо място да паркира и да прекара нощта там. Купи си удобни обувки, както и панталон, риза, ново яке, бельо, чорапи и бейзболна шапка. Купи си също бинтове и марли за ръката. Накрая се сдоби и с чифт очила за четене, макар зрението му да бе отлично и нощем виждаше почти като котка.