— По дяволите, след като ми разказа за проблемите с родителите си, не очаквах да видя нещо подобно.
— Не ми беше лесно. Но ударих джакпота. Хората, които ме осиновиха, се оказаха много, много богати.
Той я зяпна изумен. Балард я бе осиновил? Нима бе убил осиновителя й?
— Значи живееш тук с тях?
— Точно така.
— Мислех, че си съвсем сама. Че си нямаш никого.
— Тогава не те познавах. За разлика от сега. Момичетата трябва да внимават с тези неща.
— Права си.
Роджърс не можеше да си обясни как така смъртта на Балард не е оставила никакъв отпечатък върху нея. Освен това не видя нито полицейска кола, нито дори полицейска лента. Никой ли не разследваше смъртта на стареца? Какво, по дяволите, ставаше тук?
Крилата на портата се отвориха, когато наближиха. Появи се охранител, който, щом видя Сюзан, махна на Роджърс да влезе. Роджърс не погледна към охранителите, докато преминаваше край тях, макар да забеляза с периферното си зрение, че го оглеждат изпитателно.
Сюзан го упътваше през парка. Когато пристигнаха пред къщата, тя отвори вратата на микробуса и попита:
— Мога ли да ти се отплатя, че ме докара?
— Мисля, че вече ми плати повече, отколкото заслужавам.
— Много мило — усмихна се тя. — Искаш ли да влезеш?
Паниката се върна.
— Не. По-добре да си тръгвам. Но благодаря.
— Добре. Ще се видим в „Камуфлаж“.
— Звънни на господин Куентин, за да го уведомиш, че си се прибрала.
— Това едва ли го интересува — намръщи се тя.
Наведе през седалката и го целуна по устата, като плъзна езика си вътре. Роджърс имаше чувството, че безброй погледи ги следят. Устните й бяха едновременно сладки и солени. Миг по-късно вратата на микробуса се затвори и тя изчезна в къщата.
Тогава Роджърс чу почукване по стъклото. Обърна се и видя един от охранителите.
— Имате ли минутка, сър? — попита мъжът с непроницаемо изражение.
Направи знак на Роджърс да слезе.
Когато Роджърс се огледа, видя още петима мъже, всичките с автомати МП5 на „Хеклер и Кох“ и мрачни лица. Бяха наобиколили микробуса за няколкото секунди между целувката и влизането на Сюзан. Впечатляващо, помисли си Роджърс. Запита се дали това, което ще последва, ще бъде също толкова впечатляващо.
Роджърс отвори вратата и излезе навън.
41
Роджърс се обърна с лице към мъжа, който бе поискал да слезе от микробуса.
— Мога ли да видя документ за самоличност? Роджърс поклати глава.
— Не, освен ако не сте полицай.
Мъжът почука с пръст по цевта на автомата.
— И как се запознахте с госпожица Дейвис?
Роджърс се усмихна, а охранителите го обградиха от всички страни.
— Докарах дамата до дома й по молба на Джош Куентин. Можете да му позвъните и да проверите. Той ще гарантира за мен. Аз съм Пол.
— Кой сте вие? — попита мъжът.
— Току-що ви казах. Пол.
— Пол кой?
— Работя като охранител в бар „Камуфлаж“. Господин Куентин и госпожица Дейвис бяха наши гости миналата вечер. На госпожица Дейвис й стана… лошо. Господин Куентин си тръгна и ме помоли да я прибера у дома. Това и направих.
— „Камуфлаж“ затваря в два. Пътят до тук отнема два часа. Сега е осем сутринта. Какво се е случило в останалите четири часа?
— Не тръгнахме в два. Госпожица Дейвис не се чувстваше добре. Потеглихме към четири. Отбихме се да закусим в едно заведение по нейна молба. Тя не бързаше за никъде. А аз бях работил цяла нощ. Бях уморен, затова не карах бързо.
Той посочи вратата, през която беше влязла Сюзан.
— Попитайте я, ако не ми вярвате.
— Какво става?
Всички се обърнаха и видяха Сюзан да наднича от прозореца на своята стая. Охранителят вдигна глава.
— Обикновена проверка, за да се уверим, че всичко е наред, госпожице Дейвис.
— Всичко е наред. Той ме докара у дома. Не се чувствах добре. Окей? Пол работи в „Камуфлаж“.
— Благодаря ви. Само това ни интересуваше.
Мъжът се обърна към Роджърс и каза:
— Благодаря ви, че я докарахте.
Изглеждаше съвсем дружелюбен, макар Роджърс да видя, че показалецът му се плъзга към предпазителя на автомата. Привидното дружелюбие бе предназначено за Сюзан, а плъзгането на показалеца — за Роджърс.
— Няма защо — отвърна Роджърс. — Време е да си тръгвам. Трябва да се наспя.
Сюзан извика от прозореца:
— Пол, можеш да подремнеш няколко часа и тук. Едва ли е безопасно да шофираш в това състояние. — След което добави с дяволита усмивка: — Сигурно си много изморен след онази отбивка.