Роджърс погледна охранителя и прочете изражението му съвсем ясно. Спала е с теб?
Да, аз самият не мога да повярвам, помисли си Роджърс.
— Знаете ли, госпожице Дейвис, това всъщност е добра идея. Трябва ми само канапе или нещо подобно.
— Ще им кажа да ти приготвят стая. В къщата има предостатъчно помещения. И пак ще се върнеш навреме за работа.
Стаята, която му предоставиха, се намираше на третия етаж, точно до тази на Сюзан. Когато Роджърс затвори вратата след себе си, отново се зачуди как е възможно всичко в това имение да изглежда толкова нормално, когато собственикът му е умрял току-що. Легна, но не затвори очи. Накрая клепачите му затрептяха и той се унесе под повея на океанския бриз, който нахлуваше през прозореца.
Събуди се внезапно и погледна часовника си. Бяха изминали четири часа. Слънцето се издигаше високо над главата му. Чу стъпки в съседната стая, последвани от пускането на душ. Представи си Сюзан гола под водната струя.
Отиде до прозореца, от който се разкриваше изглед към плажа. Погледът му минаваше над високия зид и стигаше чак до пясъка.
Едва не извика от изумление пред сцената, разиграла се пред очите му. Екипът от охранители съпровождаше стареца към брега в същата онази количка за голф. Единствената разлика бе, че Сюзан не му правеше компания. Старецът се надигна и охранителите му помогнаха да седне на шезлонга, който го очакваше на пясъка. Мъжете застанаха в кръг около него, с лица, обърнати навън.
Роджърс сведе поглед към ръцете си. Кого, по дяволите, бе стиснал за гърлото? С кого, по дяволите, бе разговарял? Кого, по дяволите, бе изхвърлил през прозореца?
Не чу как душът в съседната стая спира. Нито как се включи сешоар. Седеше вцепенен на стола си и гледаше през прозореца към човека, който би трябвало да е мъртъв. Но чу почукването на вратата, прозвучало няколко минути по-късно.
Обърна се тъкмо когато тя се отвори. На прага стоеше Сюзан с бял панталон, светлосиня блуза на райета и шапка с широка периферия. В едната си ръка държеше слънчеви очила.
— Отивам на плажа. Искаш ли да дойдеш?
— Трябва да тръгвам. Ще закъснея.
— Кога ще те видя отново?
Роджърс се изправи.
— Виж какво, аз съм стар, а ти си млада. Аз съм беден, а ти си богата. Можеш да имаш всеки мъж, когото пожелаеш. Богат и красив като господин Куентин.
— Пол, не ти предлагам брак. Просто искам да знам кога ще се видим отново.
— Тази вечер съм на работа. Ще идваш ли в бара?
— Нямах намерение, но сега вече знам, че ще дойда.
— Добре, тогава ще се видим довечера. Ако си във ВИП салона, не мога да влизам там. Само гостите на господин Куентин имат това право.
— Престани да го наричаш „господин Куентин“. Така му придаваш повече важност, отколкото заслужава.
— Той е важен клиент на заведението.
— Няма значение. До довечера.
Роджърс посочи през прозореца.
— Видях един мъж на плажа, заобиколен от охранители. Там ли отиваш?
Тя кимна.
— Това ли е човекът, който те е осиновил?
— Много въпроси задаваш — каза Сюзан, но изглеждаше развеселена от интереса му. — Ще се видим в бара.
— Добре.
— Благодаря за закуската. И за всичко останало — добави тя и се усмихна.
Сюзан излезе от стаята и няколко минути по-късно отиде на плажа и се присъедини към стареца.
Роджърс потегли обратно към Хемптън по-объркан от когато и да било.
42
След като заряза Нокс, Пулър се отправи към фирма за автомобили под наем и половин час по-късно вече седеше зад волана на мицубиши аутлендър.
Съвсем не се бе отнесъл пренебрежително към онова, което Нокс му бе казала. Нещо повече, бе повярвал на всяка нейна дума. Ако авангардният проект, разработен в Блок Кю, бе довел до убийството на четирите жени — и евентуално до смъртта на майка му, — правителството щеше да положи сериозни усилия да запази случилото се в тайна. И не без основания. Парите бяха от ключово значение както за Министерството на отбраната, така и за всяка друга федерална структура. Ако истината излезете наяве, Пентагонът щеше да изгуби може би десетки милиарди долари. Хората, които общественото мнение щеше да порицае, щяха да се лишат от звезди на пагоните, от възможности за кариера, от хубава пенсия и прочие.
Много частни компании работеха като подизпълнители на Чичо Сам. Техният бизнес също щеше да пострада, цените на акциите им щяха да се сринат, а тлъстите чекове с бонусите на мениджърите — да се изпарят. Какво биха направили тези хора, за да скрият истината?
Всичко по силите си.