Лицето на жената пламна.
— Как си позволявате…
Пулър показа значката си отново.
— Позволявам си го. Това нещо ми дава правото. Намирате се под юрисдикцията на Министерството на отбраната. Работата ви е пряко свързана с армията. А моята работа е да защитавам армията на Съединените щати.
Пулър нямаше представа дали наистина армията й плаща заплатата, но все пак именно тя бе най-важната съставна част от въоръжените сили и бе логично да има дял във всеки по-значим проект.
— Както и да защитавам интересите, свързани с националната сигурност — добави той.
— 3-з-знам, но не правя… нищо лошо.
— В трудовия ви договор има тъй наречените морални клаузи, които определят какво можете да правите и какво не. Не бива да попадате в ситуация, в която да бъдете шантажирана. — Той я огледа. — Смятате ли, че ако някой ви снима облечена по този начин, с езика на онзи тип дълбоко в гърлото ви и с ръцете му на задника ви, това не би ви компрометирало?
— Кой, по дяволите, би направил подобно нещо?
— Покажете ми документ за самоличност! — нареди рязко Пулър. — Веднага! — добави той, когато видя, че жената се колебае.
Тя извади шофьорската си книжка.
— Ан Шепард?
— Да.
— Кажете ми името на своя работодател. Освен ако не сте прекалено пияна!
Пулър протегна ръка и й помогна да се задържи на крака, тъй като тя се олюля на високите си токчета. С треперещи устни Шепард каза:
— Аталанта Труп.
— Точно така — отвърна Пулър, който до момента никога не бе чувал за Аталанта Груп. — Осъзнавате, надявам се, че присъствието ви тук ви излага на опасност да бъдете шантажирана от враговете на страната ни?
— Но аз просто се забавлявам. Работя по дванайсет часа, почти без почивен ден. Дошла съм тук да изпусна малко пара.
— Има умни и безопасни начини да го направите. Този не е от тях. Кой е онзи тип, който си пъхаше езика в гърлото ви?
— Напълно случаен…
— Този напълно случаен ще бъде арестуван на излизане от заведението. Той е шпионин, макар и роден в Америка, който помага на китайците да крадат секретна информация от Министерството на отбраната.
— О, боже! Шегувате се, нали? Той искаше само секс, като всички мъже.
— Какво му казахте? Разпита ли ви за работата ви?
— Не. Искам да кажа… — Жената замълча. Изглеждаше разтревожена. — Искам да кажа, че попита какво работя.
— Какво му казахте?
Дишането на Шепард се учести.
— Мисля, че ще припадна.
— Тоалетната е по-надолу по коридора. Ще ви чакам тук.
На Пулър не му беше никак приятно да постъпва така с младата жена, макар наистина да съществуваха строги правила, които определяха какво могат да правят служителите в свободното си време и какво не. А този бар, пълен както с военни, така и с цивилни служители на различни подизпълнители на Пентагона, бе идеалното място за един шпионин. Пулър си каза, че по този начин дава на жената добър урок.
Извади телефона си, потърси информация за Аталанта Груп и… не откри абсолютно нищо. Как бе възможно това? Днес всяка компания поддържаше сайт в интернет. Нямаше представа дали Аталанта Груп е съществувала през осемдесетте. И дали е ръководела проекта, реализиран в Блок Кю. Шансовете бяха малки, но Пулър не губеше надежда.
Винсънт Диренцо, бившият агент на ОКР, бе споменал, че интуицията е част от всяко разследване. В момента интуицията на Пулър му подсказваше, че трябва да насочи вниманието си към Блок Кю и Аталанта Груп.
Когато Шепард излезе от тоалетната след няколко минути, лицето й бе добило зеленикав оттенък.
— Да отидем другаде — каза Пулър.
44
Пулър изведе Ан Шепард навън, където отново завари опашка от клиенти, чакащи да влязат в бара. Мина покрай Роджърс и му махна, а охранителят му отвърна.
— Благодаря отново — каза Роджърс.
— Няма защо.
Пулър заведе Шепард до колата си. Когато се качиха вътре, тя попита:
— Загазила си съм?
— Зависи — отвърна Пулър. — Наблюдаваме „Аталанта“ от известно време.
— Защо?
— Забелязахме някои нередности.
— Какви нередности?
— Откога работите там?
— От четири години.
— Е, Блок Кю е пуснат в действие през осемдесетте.
— Не знам нищо за това.
— Как върви работата?
— Имате ли право на достъп до подобна информация?
— Иначе нямаше да разговарям с вас.
Тя се почувства неловко.
— Добре. Напредваме с големи крачки.
— Някакви проблеми?
— Нищо сериозно.
— Ръководството отнася ли се добре с вас?
— Господин Куентин ни помага много, винаги ни осигурява това, от което имаме нужда.