Тя кимна бавно.
— Прав сте. Не се връзва.
— И ако шпионската мрежа се е простряла до тук, трябва да я спрем. Ако ми помогнете, ви гарантирам имунитет. Не го ли направите, е възможно да пострадате, когато разнищим този заговор. Тогава ще останете съвсем сама.
— О, боже! — възкликна тя и изтри капчицата пот, избила на челото й.
Пулър се пресегна и я хвана за ръката.
— Това не е първото ми подобно разследване. Знам какво правя, госпожице Шепард. Трябва само да ми се доверите, става ли? Ще откриете, че съм добър приятел. Ще го направите ли?
Най-после тя кимна.
— Ще го направя.
Уговориха се как да поддържат връзка.
— А сега се приберете у дома и си легнете. И не се връщайте в този бар.
— Няма. Обещавам. Благодаря.
— В състояние ли сте да шофирате?
Шепард кимна.
— Вече да. Всъщност не мисля, че някога съм се чувствала толкова трезва.
Пулър я проследи с поглед. Жената прекоси улицата, качи се в колата си и потегли бързо. Той тъкмо щеше да излезе от мицубишито, когато чу писъци и стрелба. Идваха откъм бара.
Изскочи навън, извади оръжието си и, както винаги бе постъпвал в подобни случаи, хукна към епицентъра на насилието.
45
В някои отношения гледката напомняше улиците на Тикрит или Мосул. Стрелба, дим, писъци, проблясъци от изстрели в мрака. Липсваше единствено оглушителният тътен на самоделните взривни устройства.
Пулър надникна зад ъгъла и незабавно намали площта на мишената, която представляваше, като заобиколи, приклекна и стисна своя М11 с две ръце. Пистолетът му описа няколко полукръга в търсене на цел, докато той се опитваше да определи кой е нападател и кой жертва. По улицата лежаха хора.
Пулър спря, намери прикритие и набра 911. Представи се, когато чу гласа на диспечерката, и описа с две кратки изречения къде се намира и какво вижда. Тя го посъветва да се скрие на безопасно място и да изчака подкрепленията. Явно тази жена от полицейската централа никога не бе служила в армията. Криенето на безопасно място не влизаше в трудовата характеристика на Пулър. Тъкмо обратното.
Покрай него тичаха хора в опит да избягат по-далече от куршумите. Пулър огледа внимателно всеки от тях, за да се увери, че не носи оръжие. Всичките се оказаха невъоръжени. Очевидно бяха уплашени и не искаха нищо друго, освен да оцелеят. Уличните престрелки бяха нещо обичайно в Америка, но това не правеше ситуацията по-лесна, особено когато човек се окажеше в центъра на събитията.
Пулър пристъпи към входа на бара, около който се водеше престрелката. Спря покрай няколко души, които лежаха на земята, коленичи, провери пулса им и отмина. Някои бяха живи, други мъртви. Не можеше да прецени кой от живите се нуждае спешно от медицинска помощ. Единствената му цел бе да попречи броят на мъртвите или ранените да нарасне.
С периферното си зрение забеляза рязко движение вдясно от себе си. Но закъсня с частица от секундата. Пистолетът изхвърча от ръцете му. Обърна се навреме, за да види острието на ножа, насочен към гърлото му. Явно още някой щеше да умре.
Пулър блокира удара, като улови ръката на нападателя, плъзна длан към лакътя му, удари го силно и отклони удара встрани от тялото си.
Мъжът изкрещя и ножът изтрака на асфалта. Нападателят бе с размерите на Пулър. Ритна го силно и го завари неподготвен. Заболя го ужасно. Пулър се олюля назад, но ритникът не му попречи да осъществи плана си. Вдигна ръката на нападателя нагоре, изви я под неестествен ъгъл и дръпна рязко, при което тя се счупи. После глезенът му подкоси десния крак на мъжа, а коляното му се заби в гърба му. Онзи се препъна и падна по лице на земята. Пулър се стовари върху него с цялата си тежест и с коляно, все така забито в основата на гърба му.
Нападателят бе обезвреден. Още дишаше, но бе изгубил съзнание, целият в кръв и с няколко зъба по-малко. Пулър се изправи, взе пистолета си и продължи напред.
Вратата на бара бе широко отворена. Пол, охранителят, не се виждаше никъде.
Пистолетът на Пулър описа полукръг. Той се ослуша за сирени. Отвътре долетяха нови изстрели.
Стигна до входа и надзърна в бара. Опитът му позволяваше да оценява светкавично опасните ситуации. Един бърз поглед му показа, че вътре има трийсетина души. На пода лежаха четирима мъже. Не можеше да прецени състоянието им. Трима бяха млади, а четвъртият, едър и облечен изцяло в черно, с шини на няколко пръста, изглеждаше по-възрастен, най-вече заради бялата си коса.
Когато Пулър се взря в него, видя, че е мъртъв. Безжизнените му очи бяха широко отворени и в тях се отразяваха лампите на тавана. Останалите мъже лежаха по корем. Нямаше представа дали са мъртви или само ранени.