Пол се опитваше да обезоръжи един тип, който изглеждаше доста по-едър и по-млад от него. Пулър видя как охранителят го завъртя, хвана врата му с две ръце и натисна надясно. Прешлените на младежа изпукаха и вратът му се счупи. Той умря, без да издаде звук. Пол го пусна и тялото му се свлече на земята.
Пулър влезе вътре с насочен напред пистолет и изстреля два куршума в мъж, насочил оръжието си към главата на охранителя. Мъжът пое куршумите с гърдите си и се свлече напред. Умря безмълвно като другия, но в повече кръв.
Роджърс се обърна първо към Пулър, после към мъртвеца, чийто пистолет лежеше в безжизнената му ръка.
— Има ли други? — извика Пулър.
Роджърс поклати глава.
— Мисля, че не. Четирима вътре и трима отвън.
Секунда по-късно отекна нов изстрел. Пулър насочи пистолета си в посоката, от която бе прозвучал той. Роджърс приклекна и също се огледа.
Един от мъжете се свлече напред с пистолет в ръка. Зад него се появи Сюзан Дейвис. Тя свали оръжието, с което току-що го бе убила.
Роджърс се изправи бавно.
— Длъжник си ми — каза Сюзан.
— Така е — съгласи се Роджърс и посочи Пулър с пръст. — На него също.
Пулър остана с пистолет в ръка и огледа останалите. Всички бяха млади, повечето пияни, някои повръщаха, други скимтяха или направо крещяха. Всички лежаха на пода, уплашени до смърт. Само той, Сюзан и Роджърс стояха прави.
— Аз съм Сюзан Дейвис.
Пулър кимна и се представи.
— Добре стреляте.
Изведнъж той забеляза движение зад барплота и насочи пистолета си натам, откъдето се появи Хелън Майърс, пребледняла и разтреперана, Пулър свали оръжието.
В същия миг прозвучаха полицейски сирени.
— Какво, по дяволите, се случи? — попита той.
Майърс излезе иззад барплота.
— Тези мъже нахлуха тук… — Погледна тялото на едрия мъж с побелялата коса. — Това е Карл — промълви тя. — Той е началник на охраната. Беше началник на охраната. — Майърс замълча и покри лицето си с длани.
Пулър погледна въпросително Роджърс, до когото бе застанала Сюзан. Тя прибра пистолета в дамската си чанта и я преметна през рамо. Роджърс побутна с крак тялото на един от нападателите.
— Тези типове бяха професионалисти.
Пулър бе стигнал до същия извод.
— А Карл?
Роджърс наклони глава и се заслуша напрегнато в сирените, които започваха да вият все по-силно. Погледна Пулър. Мускулите на врата му бяха напрегнати.
— Двама от тях нахлуха, като водеха Карл по средата. Втурнах се да му помогна, а те го застреляха пред очите ми.
— Карл позвъни… — обади се Майърс. — Предупреди ме, че тази вечер ще закъснее. Мисля… мисля, че се е натъкнал на тях на паркинга и се е опитал да ги спре.
— Оказал се е на неподходящото място в неподходящото време — отбеляза Сюзан.
Роджърс я погледна.
— Къде си се научила да стреляш?
— На същото място, където ти си се научил да се биеш.
Роджърс кимна. Погледът му пробяга над рамото на Пулър, към отворената врата, откъдето се чуваха сирените.
Пулър бавно свали пистолета си.
— Това означава, че ти си се справил с голи ръце с… колко… шестима въоръжени мъже? — попита той Роджърс.
— Извадих късмет.
— Тече ти кръв — каза Пулър.
Роджърс не си направи труда да погледне раната.
— Нищо ми няма.
Вратата на салона на втория етаж се отвори и от там предпазливо надникна Джош Куентин с пепеляво лице.
— С-с-свърши ли?
Пулър го погледна и видя жените, скупчили се зад гърба му. Сториха му се дезориентирани.
— Кой сте вие? — извика Пулър, макар да знаеше отговора.
— Това е Джош Куентин, клиент — отвърна Майърс.
— По-добре да слезе долу — каза Пулър. — Полицаите ще искат да разпитат всички.
— О, мамка му! Полицаите! — възкликна Куентин.
Роджърс погледна Сюзан навреме, за да види как подбелва иронично очи в отговор на думите на Куентин.
Отвън долетяха подрънкване на автоматични оръжия и тежък тропот на полицейски ботуши. Пулър прибра пистолета, преди някой полицай да го е прострелял погрешка, и пристъпи към вратата да ги посрещне.
Първият от тях надзърна вътре. Главата му бе покрита с шлем.
Пулър извади значката си и се представи на висок глас.
— Има ранени и вън, и вътре. Ще ни трябват много линейки.
Тактическият екип, съставен от десет едри и яки мъже, нахлу в бара. Джош Куентин и компанията му, полупияни допреди миг, изтрезняха на бърза ръка, когато полицаите ги ескортираха на долния етаж. Клиентите, които не бяха пострадали, бяха отведени на една страна, за да дадат първоначални показания. Не след дълго отново се чу вой на сирени. Лекарските екипи започнаха да сортират ранените, а полицаите се увериха, че нападателите наистина са мъртви и никой от тях не се е скрил наблизо.