Пулър им помогна да се справят с това, впоследствие и да натоварят пострадалите на носилките и да ги качат в чакащите линейки. Двайсет минути по-късно се появиха ченгетата от отдел „Убийства“ и започнаха да обработват местопрестъплението. Пулър им предложи помощта си, но те любезно отказаха. Той седна на един стол край бара и им разказа всичко, което знаеше за случилото се.
— Никой от тези типове не носи документ за самоличност — каза единият полицай. — Мен ако питате, приличат на източноевропейци. Огледах част от оръжията им и мога да кажа, че серийните номера са заличени много професионално. Това не са случайни хора. Вероятно си имаме работа с наемни убийци.
— Но защо професионални наемници от Източна Европа ще атакуват бар?
Ченгето сви рамене.
— Нямам никаква представа. Може би защото тук идват много военнослужещи.
Пулър се облегна на стола си и се замисли върху това. Думите на полицая го върнаха към действителността.
— Всички тук са извадили голям късмет, че сте били наблизо, агент Пулър.
— Не съм направил нищо особено. Трябва да говорите с…
Той потърси с поглед Роджърс. Но охранителят бе изчезнал. Пулър погледна към Джош Куентин и компанията му. А после към Хелън Майърс, която даваше показания пред друг полицай. Не видя никъде Сюзан.
— Какво искахте да кажете? — попита разсеяно ченгето, тъй като негов колега го викаше, за да му покаже улика, прибрана в найлонов плик.
— Нищо, нищо — отвърна замислено Пулър.
Той стана и отиде до труповете на нападателите. Съдебна лекарка оглеждаше един от тях.
Пулър показа значката си и попита:
— Установихте ли причината за смъртта?
Жената кимна и посочи двата трупа, положени до този, който оглеждаше.
— Онзи вляво е с премазана каротидна артерия. Другият вдясно е със смазана трахея. А този тук — със счупен череп.
Пулър се замисли върху думите й, след което попита:
— А стрелците отвън?
— Същият тип рани. Нямам представа какво оръжие е използвано.
— Не мисля, че ще откриете оръжието — каза Пулър.
— Защо? — учуди се жената.
Защото оръжието изчезна, помисли си Пулър.
46
По дяволите!
Роджърс включи рязко на скорост и потегли. За щастие, бе паркирал белия микробус далече от бара, или с други думи, извън периметъра, който полицията бе оградила. А преди това успя да се измъкне през задния вход, преди ченгетата да стигнат до там.
А те, ченгетата, бяха навсякъде. И бяха видели какво е направил. Накъдето и да погледнеха, щяха да видят трупове. А онзи високият мъж, който спаси живота му?
Джон Пулър от ОКР. Военен полицай.
Възможно ли бе появата му да е чиста случайност, или просто го беше метнал?
Въпреки всичко този човек бе спасил живота му. Роджърс искаше да се върне и да разбере кой е Джон Пулър и какво прави там. Но тъй като воят на сирените се усилваше, стигна до извода, че е по-разумно да се оттегли. Натисна педала на газта.
Отби се в мотела, събра малкото си вещи, отнесе ги в микробуса и потегли. Сърцето му биеше толкова силно, че сякаш щеше да се пръсне. Той плъзна ръка по белега на главата си и притисна силно мястото. Погледна раната на ръката си. Не чувстваше болка, освен това забеляза, че не кърви много.
Потри главата си. Мразеше онова нещо вътре, но и го обичаше заради нещата, които можеше да прави с лекота.
Аз съм като чудовище от научната фантастика.
Но разполагаше ли с милиарди долари, дори научната фантастика можеше да се превърне в реалност, макар и краткотрайна, с всички произтичащи странични ефекти и неблагоприятни последици.
Неблагоприятни последици.
Това беше изразът, използван в доклада. Не му бяха позволили да го прочете. Наложи се да открадне един екземпляр.
А когато осъзнаха какво всъщност са направили? И колко неблагоприятни могат да бъдат последиците?
Роджърс насочи вниманието си към пътя отпред. Най-належащата му цел бе да си намери нова работа. Не можеше да се върне в „Камуфлаж“, но поне имаше малко пари.
В следващия миг се наложи да отбие от пътя и да натисне рязко спирачките. Наведе се през прозореца и повърна. Болката пронизваше цялото му тяло, всичките му крайници. Ако обичайната скала на болката бе разграфена от едно до десет, това, което изпитваше сега, можеше да се оцени на сто. Или на хиляда.