Выбрать главу

— Защо? Защото мога да загазя, ако остана с теб?

Той понечи да й отвърне, но се спря.

— Добре ли си? — попита Сюзан. — Беше много зле в един момент. — Тя го изгледа и добави: — Да не си болен от рак или нещо подобно?

Роджърс не й отговори. Опитваше се да предвиди къде ще го отведе всичко това. Погледна към врата й. Видя охлузванията от пръстите си.

Трябва да довърша започнатото. Тя не бива да е тук.

— Пол, добре ли си?

— Добре съм. Не е рак, а хранително отравяне.

— Слава богу! Хранителните отравяния минават бързо, без да оставят поражения. Виж какво, вече е късно и трябва да пренощуваме някъде…

— Не можеш да останеш…

— Само тази вечер — прекъсна го тя. — После можеш да ме зарежеш. Не забравяй, че спасих живота ти. Не заслужавам ли нещо в замяна?

* * *

Откриха мотел, платиха в брой и се настаниха в стаята си. Роджърс съблече якето си, а Сюзан събу обувките си.

— Ръката ти кърви — отбеляза тя.

— Дреболия — отвърна разсеяно той, след което седна на стола и впери поглед през прозореца.

— Ослушваш се за полицейски сирени ли? — попита Сюзан, преди да седне на леглото и да подвие крака под себе си.

Той я погледна за миг, после извърна глава.

— Да знаеш, че аз също имам криминално досие, ако от това ще се почувстваш по-добре — заяви Сюзан.

— Преди да удариш джакпота с осиновителите си? — попита той.

— Нещо такова. Ами ти?

— Никога не съм удрял джакпот.

— Имах предвид криминалното минало.

— Ще спя на пода — каза Роджърс, стана и събу обувките си.

Сюзан също се изправи, свали ципа на роклята си и я съблече. Роджърс замръзна.

— Какво става?

Тя не го удостои с поглед, докато сваляше сутиена и бикините си.

— Спокойно! Просто не мога да спя с дрехи. — Усмихна се и добави: — Мъжете обикновено нямат нищо против. Освен това вече си ме виждал гола.

Сюзан влезе в банята, изми лицето си, върна се в стаята и се мушна под завивките. Легна на една страна и затвори очи.

— Лека нощ, Пол.

Той угаси лампата и стаята потъна в мрак. Отиде до леглото и се отпусна върху завивките.

Сюзан извърна лице към него.

— С теб си приличаме. Двама души с трудно минало, които се опитват да започнат нов живот.

— Къде си се научила да стреляш така?

Тя го хвана за ръката.

— Нещата ще изглеждат по-добре на сутринта. Винаги става така.

— А през останалата част от деня? — попита уморено той.

— Затова се научих да стрелям така — отвърна Сюзан.

След което затвори очи и заспа.

47

Докато полицията продължаваше да обработва местопрестъплението, Пулър се възползва от възможността да се качи на втория етаж и да надникне в стаята, откъдето бе излязъл Джош Куентин.

Ченгетата бяха разпитали и освободили Куентин и компанията му, която се изнесе толкова бързо, че една от жените се спъна на високите си токчета.

Пулър огледа помещението. Беше осеяно с бутилки от бира и уиски, винени чаши… Наистина бяха купонясвали. Отвори вратата към съседното помещение, обзаведено като спалня. Леглото бе разхвърляно, на пода имаше възглавници.

Явно не се бяха задоволили само с алкохола. Възможно ли бе жените с Куентин да са проститутки? Какво всъщност ставаше тук? Защо напереният мъж изглеждаше толкова уплашен от появата на полицията? Високопоставен мениджър в компания, която работи за Пентагона, заловен със свален панталон в компанията на проститутки? И защо Хелън Майърс, която изглеждаше толкова здравомислеща, бе поела подобен риск? Това не беше Вегас. Законите на Вирджиния забраняваха проституцията.

Пулър слезе долу и видя, че Майърс го наблюдава от бара. Отиде при нея.

— Какво правите горе? — попита тя.

Сълзите бяха размазали грима й. Майърс явно долови това по погледа му, защото се обърна към огледалото зад бара, видя как изглежда, взе една кърпа и изтри остатъците от грима си.

— На нищо не приличам — каза тя.

— Но сте жива. Може да се каже, че извадихте късмет.

Тя остави бавно кърпата.

— Прав сте.

— Кой е Джош Куентин? — попита Пулър.

— Казах ви, клиент.

— И използва помещенията на горния етаж?

— Да.

— С каква цел?

— ВИП салон, изцяло на негово разположение… нещо като лично пространство.

— И за какво му е то?

Изражението й стана предпазливо.

— Нямам представа. Затова се нарича лично пространство.

— Там има спалня. И ако съдя по вида й, е била използвана.

Тя сви рамене.

Пулър погледна към полицаите в бара.