— Рано или късно ще стигнат и до втория етаж. И ще започнат да задават същите въпроси.
— Онова, което се случва горе, няма нищо общо с този ужас.
— Дори да е нещо незаконно?
— Горе не става нищо незаконно — отвърна тя.
— Откъде знаете? Току-що казахте, че нямате представа какво върши Куентин там.
— Исках да кажа, че познавам Джош. Той не би се забъркал в нищо незаконно.
— Проституцията също е незаконна.
— О, за бога! Тези жени не са проститутки!
— Сигурна ли сте?
— Да!
— Откъде? Защото Куентин ви е казал? Аз пък мисля, че той не идва тук с колежки.
Тя скръсти ръце и отсече:
— Не съм длъжна да ви казвам нищо.
— Така е — съгласи се Пулър и посочи полицаите. — На тях обаче сте длъжна да кажете всичко. И ви съветвам да си помислите хубаво какво ще говорите, а не да им пробутвате същите глупости като на мен.
— Трябва да се погрижа за някои неща — каза Майърс и стана.
— Не се съмнявам. Предполагам, че първото от тях е да позвъните на добър адвокат.
Тя напусна салона с бърза крачка и изчезна в коридора, който водеше към кабинета й.
На Пулър изведнъж му хрумна нещо. Отиде при един от барманите, който седеше унило, капнал от умора, вдигна връзката си ключове и каза:
— Госпожа Майърс ме помоли да взема нещо от колата й, но сега е толкова разсеяна, че пропусна да спомене марката и модела.
— О, синьото беемве седемстотин и петдесет — отвърна сервитьорът. — Обикновено паркира отзад.
— Благодаря.
Пулър излезе навън, качи се в мицубишито и го премести така, че да държи под око голямото беемве.
Петнайсет минути по-късно Майърс излезе през задната врата, качи се в колата си и потегли.
Той я последва на известно разстояние. Сутрешният трафик бе достатъчно натоварен, за да му даде възможност да се скрие зад останалите автомобили.
Пътуването беше кратко. Но финалът му изненада Пулър.
Майърс се насочи право към Форт Монро и свърна по крайбрежната улица, преди да направи остър завой наляво и да се отдалечи от канала. Няколко минути по-късно спря пред входа на Блок Кю. Пулър също спря, извади фотоапарата си и направи няколко снимки на Майърс, която след съответната проверка от страна на охраната влезе на територията на Блок Кю и паркира пред сградата.
Преди още да излезе от колата си, една от външните врати се отвори и от там излезе Джош Куентин. Беше облечен в същия костюм и изглеждаше разтърсен от случилото се в бара. Двамата с Майърс се прегърнаха и той я въведе вътре.
Пулър успя да заснеме всичко това. После седна зад волана и започна да обмисля следващия си ход. Нямаше правомощия да влезе в Блок Кю. Опиташе ли се, щяха да го изхвърлят или арестуват. А може би и двете.
Изминаха два часа и той тъкмо бе решил да си тръгне и да опита друг подход, когато видя Майърс да излиза от сградата. Куентин не беше с нея. Тя потегли и Пулър я последва. Мислите й очевидно бяха насочени другаде, защото нито веднъж не погледна назад. Качиха се на магистрала 64 в западна посока, след което Майърс пое по отклонението за Уилямсбърг.
Пулър погледна часовника си. Минаваше осем сутринта. Проследи я до хотел „Уилямсбърг“, внушителна сграда, разположена близо до търговските улици. Майърс се отказа от услугите на служителя на паркинга и остави колата си вдясно от входа на хотела.
Пулър последва примера й, след което си сложи шапка и очила и смени сакото си с яке, което извади от сака. Направи това, за да не би Майърс да го познае, в случай че се обърне.
Тя мина покрай портиера, който беше с ливрея и цилиндър, и влезе вътре. Пулър тръгна след нея.
Майърс явно бе позвънила на някого от колата си, защото той я видя да прекосява уверено елегантното фоайе и да излиза през високите френски прозорци, които водеха към градината на хотела.
Там, на верандата, бяха разположени мебели от ковано желязо. От един стол се надигна висок и слаб мъж. Беше с дълга посивяла коса, облечен елегантно в тъмносин костюм с червена вратовръзка. От предното му джобче се подаваше кърпичка в цвета на вратовръзката.
Майърс веднага заговори нещо, но мъжът вдигна длан, очевидно за да я успокои. Хвана я под ръка и двамата тръгнаха заедно по павираната алея. Пулър ги последва, преди да се скрият от погледа му. Изостана на петнайсетина метра зад тях, когато мерна табела, на която пишеше Спа. После ги видя да завиват към друга градина, заобиколена от висока тухлена стена.
Той надзърна иззад входа. Двамата седяха на една пейка горе-долу по средата на градината. Нямаше никой друг.
Пулър забърза по пътеката и се озова от другата страна на тухлената стена, точно зад пейката на Майърс и мъжа. Напрегна слух, но не успя да чуе нищо, защото двамата разговаряха шепнешком. Ядосан, той се върна по пътеката и отново надзърна иззад входа на градината. Видя как Майърс бърка в джоба си и вади нещо. Пулър направи няколко снимки, докато тя го подаваше на мъжа. Непознатият го прибра, след което двамата станаха и тръгнаха към мястото, където стоеше Пулър. Той намери прикритие зад един голям чемшир секунди преди те да стигнат входа на градината.