— Не, нямам представа. Дори не знам фамилията му. И не мисля, че някой тук я знае.
Пулър затвори и погледна Нокс.
— Какво беше това за микробуса? — попита тя.
Той й обясни набързо, че е забелязал един и същ бял микробус на три от местата, на които са били изхвърлени телата на жертвите.
— Господи, Пулър! Пол трябва да е нашият човек!
— Така изглежда. Сега остава да го открием.
— Знаеш, че това може да струва кариерите и на двама ни — предупреди го Нокс.
— Аз лично смятам, че ще извадим голям късмет, ако се отървем само с това.
— И аз си мислех същото.
— Защо тогава се върна?
— Не е ли очевидно?
— Не и за мен.
— Свикнах с теб — каза Нокс и побърза да добави, преди Пулър да отвърне нещо: — Освен това никога не съм минавала от тъмната страна. Може да заобиколя правилата, за да изпълня някоя задача, но никога не съм вършила нещо лошо. Нито съм участвала в потулването му. Като смъртта на тези четири жени. Или изчезването на майка ти.
Настъпи продължително мълчание.
— Оценявам това, Нокс.
— Но не ми вярваш, нали?
— Не съм казал подобно нещо.
— Не е нужно. Изражението ти те издава.
— Ти рискува живота си, за да спасиш брат ми. Обикновено това би било достатъчно, за да повярвам, че си искрена с мен…
— Обикновено.
— Но част от работата ти изисква да лъжеш, да се преструваш, да мамиш. И никога не знам кога ще ми поднесеш поредната доза лъжи. Съжалявам, но така съм устроен.
Тя кимна.
— Мисля, че те разбирам. Какво ще правим в такъв случай?
Телефонът на Пулър иззвъня, преди той да успее да отговори. Погледна дисплея и каза:
— Непознат номер.
— По-добре вдигни. Може да е суперменът Пол.
— Ало?
— Агент Пулър, казвам се Клеър Джерико. Работя в Аталанта Груп. Мисля, че трябва да се срещнем.
50
Едно вдишване, две вдишвания, три вдишвания, четири вдишвания.
Роджърс завъртя кранчето на топлата вода на душа, докато стана почти вряла. Търкаше се със сапуна толкова здраво, че усещаше как кожата му се ожулва и започва да кърви. Опитваше се да заличи всички белези.
Накрая осъзна, че това е невъзможно, пусна сапуна и опря чело на панела на душкабината. След малко се пресегна, спря водата и остана облегнат на стената от плексиглас. Очите му бяха затворени, клепачите — здраво стиснати, дробовете му пареха, мускулите му потрепваха в конвулсии.
Пет вдишвания, шест вдишвания, седем вдишвания, осем вдишвания.
Това бе ритуал, който му бяха втълпили да следва по времето, когато го създаваха такъв, какъвто бе в момента. Беше мъчително. Всичко беше мъчително. А когато го подлагаха на безбройните хирургически операции, изпитваше невъобразима болка, щом излезете от упойката.
Дишай! Така го бяха посъветвали. И брой вдишванията! Фокусирай се върху числата, не върху болката. Бяха му казали, че болкоуспокоителните не са добър вариант, защото трябвало да измерят съвсем точно какво чувства. А единственият начин да го направят бил, като го оставят да изпита страданието в пълна мяра.
А когато той задаваше въпроси, му отговаряха, че става въпрос за възпроизвеждане и мащаб, два термина, чието значение не разбираше.
Роджърс се върна трийсет години назад и си припомни как Клеър Джерико се надвесваше над него, докато той лежеше на болничното легло и така се гърчеше от болка, че го бяха оковали като затворник. Не след дълго бе открил, че наистина е затворник. Тогава Джерико бе свалила очилата си, бе избърсала стъклата и ги бе поставила обратно, след което бе сложила малката си длан върху пламналото му рамо и бе заявила с възможно най-спокойния тон, че това, което той прави, служи на много по-висша цел. Всеобщото благо. Тази философия се бе превърнала в нейна втора природа и Джерико я намираше за нещо толкова естествено, колкото сърдечния ритъм или дишането.
Когато Роджърс най-после бе станал от болничното легло и се бе върнал в стаята си, бе открил там малка кутия. В нея имаше пръстен. Той отвори очи и вдигна дясната си ръка. Хвана пръстена с лявата, завъртя го около възлестия си пръст и го издърпа, при което остави следа от разкъсана кожа и кръв.
Погледна надписа, гравиран от вътрешната страна на пръстена.
За всеобщото благо. К. Д.
К. Д. Клеър Джерико.
Беше му подарила пръстена, когато се бе възстановил от операциите. Като символ на тяхната връзка. Така се бе изразила. Тя била неговият наставник, а той — любимият й ученик. Заедно можели да извършат велики дела. За тях щели да напишат книга. Те двамата били основоположниците на един прекрасен нов свят.