А аз се вързах на всяка една от лъжите, които отровният й мозък съчини.
Роджърс бе направил всичко по силите си, за да се измъкне от блатото, да постигне нещо в живота. Бе прекосил цял океан, сврян в трюма на товарен кораб, само и само да пристигне тук. Без приятели, без контакти, без перспективи. Без никаква подкрепа. Беше си въобразил, че птичето е кацнало на рамото му, когато бе отговорил на една обява за работа и бе попаднал на Джерико. Не бе имал представа, че се канят да го използват като опитна мишка, за да може Джерико да реализира собствената си визия за света на бъдещето.
Върна пръстена на мястото му, облече единствените си чисти дрехи, седна на леглото и впери поглед в спящата Сюзан.
В центъра на всичко това бе Блок Кю. Джерико беше там. Трябваше да е там. Той беше проникнал в имението в Северна Каролина. И беше убил Крис Балард — или така поне смяташе.
Роджърс разполагаше с две потенциални следи, които водеха към Джерико. Едната бе Джош Куентин. Другата лежеше пред погледа му. Куентин работеше за „Аталанта“, което означаваше, че работи за Джерико.
Какво всъщност ставаше в онази стая на втория етаж? Със сигурност не всичко там се въртеше около секса, наркотиците и алкохола. Но как да разбере? Ако ставаше въпрос за нещо незаконно или просто за нещо, което Куентин не искаше да се разчуе, Роджърс можеше да го използва, за да се добере до Джерико. Беше наясно, че вероятността е малка, но нямаше голям избор.
Сюзан бе осиновена или поне така му бе казала. Дали Балард бе нейният осиновител? В такъв случай можеше ли да я използва, за да стигне до него, а оттам и до Джерико?
Роджърс потри онова място на главата си.
Но нали убих Балард? Или не?
— Имам чувството, че главата ти ще експлодира всеки миг.
Той вдигна поглед и видя, че Сюзан е будна и го наблюдава.
— Обмислям някои неща.
Тя се понадигна и се облегна на таблата на леглото.
— Мога ли да ти помогна?
— Не.
— Добре. Гладен ли си? Аз умирам от глад.
— Има едно кафене зад ъгъла…
— Дай ми две минути.
Сюзан се изми и набързо се облече. В кафенето си поръча половината меню, докато Роджърс едва изпи едно кафе.
— Още ли имаш хранително отравяне? — попита тя с вилица бъркани яйца пред устата си.
Той кимна и отново потъна в мислите си.
Дали пък Куентин нямаше да му помогне да стигне до Джерико по-бързо и по-лесно, отколкото Сюзан? Явно той не си правеше труда да заключва онази крайбрежна къща. Роджърс щеше да влезе без никакъв проблем и да го принуди да направи каквото е необходимо. А какво можеше да постигне чрез Сюзан? Да отиде с нея в имението на Балард и да я държи като заложница, докато се появи Джерико? Това бе невъзможно. Трябваше да подходи по-хитро, по-коварно. Той обаче бе създаден за груби силови действия. Отново започна да отброява наум вдишванията си.
Джерико е много умна жена. Тя играе шах, а ти не можеш да играеш дори шашки. Умът, а не силата ще те отведе до целта.
Да, по-логично бе да използва Куентин вместо Сюзан. Плейбоят щеше да го отведе до Джерико.
Вдигна поглед към Сюзан, която тъкмо отхапваше залък от препечената си филийка. Истината бе — Роджърс не можеше да повярва, че прави подобно признание, макар и само пред самия себе си, — че не иска да нарани Сюзан по никакъв начин. Имаше чувството, че е получил чудодейно прозрение, защото отдавна, много отдавна бе престанало да го е грижа за хората около него.
Но сега?
— Искаш ли да те закарам у дома? — попита той.
Тя поклати глава.
— Снощи не пристигнах с Джош. Дойдох с моята кола. Можеш да ме оставиш при бара. Паркирала съм зад него. Приключихме ли?
Роджърс, който си играеше с една хартиена салфетка, вдигна поглед и попита:
— Какво означава това?
— Приключихме ли тук?
— Да, мисля, че да.
Сюзан бръкна в чантата си, извади няколко банкноти и ги остави на масата. Роджърс успя да зърне пистолета в чантата. Тя забеляза погледа му и обясни:
— „Берета“. Моделът се нарича „Мини кугуар“. Пасва идеално в ръката ми. Двоен пълнител с деветмилиметрови патрони. Обичам тази италианска марка. Знаеш ли, че компанията е създадена още през хиляда петстотин двайсет и шеста година?
— Не.
— Това означава, че знаят какво правят, нали? Все пак говорим за традиция от почти пет века.
— Да.
— Видя ли как прострелях онзи тип снощи? Гръмнах го и той се свлече на земята.
— Аха.
— Ако не го бях направила, щеше да си мъртъв, Роджърс, нали така?