Той я изгледа, а тя отвърна на погледа му.
— Точно така — отвърна Сюзан на собствения си въпрос. — Не забравяй това. — После стана и го подкани: — Да вървим.
Роджърс я остави на паркинга зад бара и я проследи как се качва в мерцедеса кабриолет. Тя свали покрива, сложи си очилата и потегли, без да погледне към него.
Роджърс не помръдна от микробуса, но по едно време се пресегна към жабката и извади пистолета М11-Б. Хвана го здраво с дясната си ръка. Погледна се в огледалото и притисна цевта към слепоочието си. Върна се в онази нощ преди много години, когато Джерико бе притиснала револвера си към същото това слепоочие. Беше му казала, че ще натиска спусъка отново и отново на случайни интервали. Беше му казала, че не знае дали револверът е напълно зареден или не. Целта й бе да провери дали са успели да изтрият напълно от съзнанието му чувството за страх. Бяха го привързали към стол и окичили с жици и електроди, които измерваха всеки аспект от мозъчната му дейност, включително центровете, отговорни за емоциите.
Роджърс бе издържал пет минути и пет натискания на спусъка. От цевта не бе излетял нито един куршум. В противен случай той нямаше да бъде тук. През цялото време на експеримента не бе мигнал нито веднъж.
Когато всичко приключи успешно, го развързаха и Джерико му връчи револвера. Той се прицели в мишената и натисна спусъка. Куршумът от шестото гнездо проби дупка в главата на мишената.
Част от него вярваше, че Джерико е знаела колко патрона има в барабана и не е възнамерявала да убие безценното си творение. Но друга част от него смяташе, че тя се отнася изключително педантично към подобни изпитания и загубата на живота му би била малка цена, платена в името на прецизността на научния експеримент.
Роджърс се качи в микробуса си и потегли към Форт Монро. Знаеше, че трябва да го изостави, защото някой можеше да го е забелязал. Отиде пеша до Блок Кю и зае позиция за наблюдение. Ако имаше късмет, щеше да види Куентин и Джерико. Но ако я видеше, може би нямаше да се сдържи и щеше да я убие. Пет пари не даваше дали самият той няма да умре, стига тя също да умреше. Представи си как стои надвесен над нея с ръце, сключени около врата й. Ръце, които — както тя най-добре знаеше — можеха да я убият за секунда.
Искаше да види погледа й. Искаше тя да разбере, че колелото на живота е направило пълен оборот. Че той се е върнал и ще извърши онова, което отдавна трябваше да извърши.
Да отърве света от нея.
51
Джерико не можеше да се срещне с тях по-рано от вечерта, затова, когато Пулър и Нокс пристигнаха във Форт Монро, вече минаваше девет и навън беше тъмно. Един от въоръжените охранители, застанали на пост отвън, ги ескортира до Блок Кю. По всичко личеше, че нощем сградата е затворена и служителите са си отишли; паркингът пустееше, не се виждаха автомобили.
Пулър и Нокс прекосиха дълъг коридор и влязоха в малка конферентна зала, където останаха сами. Чуха заглъхващите стъпки на охранителя, който се връщаше на поста си.
Двамата седяха един до друг на дългата маса. Нокс погледна Пулър, след което насочи вниманието си към камерата, монтирана в един ъгъл на тавана. Той вече я бе забелязал, затова само й кимна.
Изчакаха, без да промълвят нито дума, докато вратата се отвори. На прага стоеше дребничка жена, шейсетинагодишна, с къса посребрена коса, черни очила, морскосин костюм и бяла блуза. Носеше черни обувки с нисък ток. Тя огледа Пулър с изражението на опитен адвокат или банкер. Кимна и на двамата, преди да седне срещу тях.
— Казвам се Клеър Джерико — представи се жената. — Аз ви позвъних, агент Пулър.
Пулър кимна, след което посочи Нокс.
— Това е…
— Знам коя е тя. Приятно ми е да се запознаем, агент Нокс. Вашата репутация ви предшества, както и тази на колегата ви.
Нокс и Пулър се спогледаха, преди отново да насочат вниманието си към Джерико.
Тя се покашля и попита:
— Мога ли да ви предложа нещо за пиене? Чай, кафе, минерална вода? Мисля, че има и газирани напитки.
И двамата отказаха.
Джерико се приведе напред и постави ръцете си една върху друга.
— Знам, че сте изключително натоварени, затова няма да ви губя времето. Разбрах, че сте установили контакт с една от моите служителки, Ан Шепард. Разговарях лично с госпожица Шепард. В резултат на това тя бе уволнена тази сутрин.
— Защо? — попита Пулър.
— Поради същата причина, която сте изтъкнали снощи пред нея, агент Пулър. Посещавала е редовно онова заведение и се е държала по начин, който представлява грубо нарушение на условията на трудовия й договор.