— Затова ли ме поканихте на среща? За да ми съобщите това? Можехте да го направите и по телефона.
— Предпочитам да обсъждам важните въпроси лице в лице.
— Джош Куентин работи тук, нали? — попита Пулър.
— Да.
— Той също беше в бара. Очевидно прекарва доста време там. Дори разполага със собствени помещения на втория етаж. Винаги отива там в компанията на много жени. Някои от тях води в спалнята. Това не се ли квалифицира като нарушение на договора?
— Нямам представа, не съм виждала трудовия му договор. Той е изпълнителен директор на „Аталанта“. По-високопоставен е от мен.
— Въпреки че вие сте по-възрастна — отбеляза Нокс.
Непроницаемото лице се извърна към нея.
— Длъжностите ни не се основават на възрастта, а на богат набор от фактори. Господин Куентин се радва на безукорна репутация. Вярно е, че направи бърза кариера, но това се дължи изцяло на неговите способности.
— С какво се занимавате тук? — попита Пулър.
— Работим по договори с Агенцията за авангардни проекти в областта на отбраната. Участваме във военни разработки като подизпълнители. Това не е тайна.
— Напротив, бих го определил като строго пазена тайна — възрази Пулър. — Не успях да открия никаква информация за Аталанта Груп. Компанията няма дори уебсайт.
— Не се нуждаем от подобно нещо. Имаме достатъчно клиенти и поръчки и си вършим работата.
— След като позвънихте, проверих и вас. Отново не успях да открия никаква информация. А аз знам къде да търся.
Джерико го изгледа безизразно.
— Исках просто да ви уведомя, че съм решила проблема с госпожица Шепард.
— Тя извади голям късмет — отбеляза Пулър. — Малко след като си тръгна, няколко бандити откриха огън в бара.
— Наистина ли? Има ли пострадали?
— Не сте ли чули? — попита Нокс. — Заведението се намира недалече от тук.
— Бях много заета.
— Между другото, има доста жертви и ранени.
— Каква трагедия — отбеляза Джерико, но по лицето й не трепна и едно мускулче.
— Знаете ли, че преди трийсет години наблизо са били убити четири жени? — попита Пулър.
— Не разбирам връзката им с днешната ситуация, агент Пулър. Мислех, че говорим за настоящето.
— Убийствата са останали неразкрити.
— Много жалко, но какво общо има това с предмета на нашия разговор?
— Проучваме евентуална връзка между армията и въпросните убийства — каза Нокс.
Забележката й накара Пулър да я погледне за миг.
— И защо го правите? — попита Джерико.
— Защото смятаме, че серийният убиец може да е свързан по някакъв начин с военните. Може би дори с тази сграда.
— Това място отдавна не е военна база.
— Но преди трийсет години е било. А тази сграда и тогава е била използвана за различни дейности.
— Тази връзка между серийния убиец и военните… имате ли представа каква е?
Нокс я погледна учудено.
— Говорим за текущо разследване. Нямам право да навлизам в подробности.
Джерико въздъхна и се обърна към Пулър.
— Надявах се да не се стига дотук, но сега виждам, че няма друг начин. Не се води никакво разследване. И двамата нямате право да се занимавате с каквито и да било убийства, свързани или не с това място.
— И откъде разполагате с подобна информация? — попита Нокс.
Джерико продължи да се взира в Пулър.
— Надявах се, агент Пулър, че ще проявите повече уважение към институцията, чиято униформа носите, вместо да правите опити да петните репутацията й в погрешно насочени усилия да оневините баща си за убийството на майка ви.
Пулър не каза нищо, а през това време погледът на Нокс сновеше между двамата. Джерико продължи:
— Никак не ми е приятно да ви говоря тези неща. Знам в какво състояние се намира баща ви. Знам и за обвиненията, отправени от Линда Демирджиян. Знам също, че баща ви се е върнал в страната ден по-рано от датата, която е съобщил на Военната полиция. Това не значи, че е виновен. Надявам се да не е, защото проявеният от него героизъм на бойното поле не подлежи на съмнение. Няма нужда още един Пулър да влиза в затвора, нали така?
— Всички обвинения срещу брат ми бяха оттеглени — отвърна напрегнато Пулър. — Той беше несправедливо осъден.
— Доколкото знам, оправдаването му се дължи най-вече на изключителните ви умения на следовател и, разбира се, на упоритостта ви. Питам се дали проявявате същото старание и когато водите официални разследвания.
— Баща ми…
Тя го прекъсна:
— Уведомен сте, че разследването е приключило. Госпожа Демирджиян е починала, а репутацията на баща ви няма да пострада ни най-малко. — Тя го изгледа въпросително. — Познавам го лично. Знаехте ли това?