— По такъв начин, със самото си съществуване аз спасявам Земята от покоряване — проговори Куейл, чувствайки растяща вълна от удоволствие. — Значи аз съм най-важният, най-значителният човек на Земята! Без дори да си мръдна пръста!
— Да, сър — потвърди психологът. — Това е крайъгълният камък на вашата психика. Детска мечта за цял живот, която без наркотиците и дълбоката терапия никога не бихте признал пред себе си. Но тя винаги е била във вас, отишла е в подсъзнанието ви, но не е изчезнала.
Старшият полицейски офицер се обърна към напрегнато слушащия Макклейн.
— Ще можете ли да му имплантирате подобна фалшива памет?
— В състояние сме да реализираме всяка фантазия — отговори Макклейн. — Честно казано, налагало ми се е да слушам истории, къде по-странни от тази. След двайсет и четири часа той няма да иска да спасява Земята. Той искрено ще вярва, че е спасител на човечеството.
— В такъв случай започвайте работа — заповяда офицерът. — Ние предварително изтрихме паметта му за пътуването до Марс.
— Какво пътуване до Марс? — попита Куейл.
Никой не му отговори. След малко всички се спуснаха надолу. Куейл, Макклейн и старшият офицер се качиха в колата и потеглиха за Чикаго, към „Спомени, Инк.“.
— И се постарайте този път да няма грешки — многозначително посъветва полицаят.
— Всичко ще бъде като по вода — промърмори Макклейн, потейки се силно. — Нищо общо с Марс или Интерплан… Гледай го ти, с голи ръце да спреш нахлуване от друга звездна система. Какво ли не си измислят децата… При това с милосърдие, а не със сила. Оригинално. — Той си избърса лицето с кърпа. Всички мълчаха. — Даже трогателно.
— Но самонадеяно — непреклонно отсече офицерът. — Тъй като след смъртта му нахлуването все пак ще се състои. Най-грандиозната мания, която съм срещал. — Той метна на Куейл неодобрителен поглед.
— Като си помисля, че такъв човек е получавал заплата при нас…
Най-накрая пристигнаха в „Спомени, Инк.“, Чикаго, и предадоха Куейл на Лоу и Килър. След което Макклейн, полицаят и секретарката Шърли се върнаха в кабинета — да чакат резултата.
— Да приготвя ли пакет за него? — попита Шърли.
— Разбира се. Комбинация от пакети 81, 20 и 6. — От големия шкаф Макклейн извади съответните пакети и ги постави на масата. — От пакет 81 — вълшебна пръчка, подарена на клиента, тоест в случая на господин Куейл, от пришълците. В знак на признателност.
— Действа ли? — живо се поинтересува агентът.
— Някога е работела. Но той… хмм… виждате ли, отдавна е изразходвал магическата й сила, целейки наляво и надясно. — Макклейн се изхили и отвори пакет 20. — Благодарност от Генералния секретар на ООН. За спасяването на Земята. И от пакет 6…
— Бележка — подсказа Шърли. — На непонятен език…
— …в която пришълците съобщават кои са и откъде са дошли… — подхвана Макклейн. — Включваща подробна звездна карта с маршрута на полета им. Разбира се, всичко това е на техния език, така че е невъзможно да бъде разчетена. Но той помни как са му я чели… Това трябва да се отнесе в дома на Куейл — каза той на офицера. — За да го намери. И да се убеди във фантазиите си.
Селекторът иззвъня.
— Господин Макклейн, извинете за безпокойството. — Беше гласът на Лоу. Макклейн замря. — Тук става нещо. Моля ви да дойдете. Както и миналия път, Куейл добре отреагира на наркидрина, но…
Макклейн скочи от мястото си…
Дъглас Куейл лежеше на леглото с притворени очи и дишаше бавно и равномерно, смътно осъзнавайки присъствието на хората наоколо.
— Започнахме да го разпитваме — произнесе Лоу с побеляло от ужас лице. — Необходимо ни беше точно да определим мястото за налагане на фалшивата памет. И ето…
— Заповядаха ми да мълча — промърмори Куейл със слаб глас. — Аз не трябваше и да помня. Но може ли да се забрави такова нещо?
Да. Такова нещо трудно се забравя, помисли Макклейн. Но на тебе ти се е удавало — досега.
— Подариха ми документ от благодарност. На техния език — шепнеше Куейл. — Скрил съм го вкъщи. Ще ви го покажа.
— Съветвам ви да не го убивате — каза Макклейн нa влезлия офицер. — Иначе те ще се върнат…
— И невидимата вълшебна пръчка-унищожителка — продължи да мърмори Куейл. — Така убих онзи човек на Марс, изпълнявайки задачата на Интерплан. Тя е в чекмеджето на бюрото. При кутията с мехурчестите червеи.
Офицерът мълчаливо се обърна и излезе от стаята.
Всички тези „веществени доказателства“ мога да си ги прибера обратно, помисли Макклейн. В това число и благодарността от генералния секретар на ООН. В края на краищата…